Надя завършва „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и „Артистични психо-социални практики“ в "Нов български университет". Днес живее в Истанбул, Турция.

Мечката

Защо рисуване? Как го избра за своя професия?

Защото от много малка съм обичала да рисувам, както и да си правя собствени играчки. А и чрез изкуството винаги съм се пренасяла в един друг свят.

Пазиш ли нещо от този период?

О, да пазя една моя много любима рисунка, от първи клас с една мечка, която вози в бебешка количка едно същество, което вероятно също би трябвало да е малко мече, но не прилича много. Надя се смее дълго и ми казва: Ще ти я изпратя да я видиш.

Другите места и Лисабон

Кога излезе за първи път в чужбина?

Веднага, след като завърших гимназия. Бях в Унгария и много ме впечатли. Попадах в едно градче Шарошпатак, където се провеждаше летен фестивал на изкуствата. Но забавното е в превода на името на града, което е нещо от рода на „кален поток“, то просто там имаше една река и един замък, който беше много красив. Това си спомням. Но когато станах на двадесет и две, заминах на бригада в Щатите и то не къде да е, а в щата Мисури. Това е един от щатите, за който не случайно има една шега, че е по средата на нищото. Пътувахме дотам с автобус двадесет и седем часа. Минахме почти през половин САЩ.

Надя разказва това през смях, после се замисля и продължава:

И той всъщност е интересен щат, някак там всичко е като във филм, аз се чувствах като във филм. Но май никой чужденец не би пожелал да живее там. Всичко е доста невзрачно и дори селско. Къщите са на огромно разстояние една от друга и не можеш да се придвижил пеш между тях. Хората са мили, но как да кажа, сякаш никога не са излизали дори и от своя щат. Аз бях в една туристическа част, която се казва Озарк. Прослушах кънтри по време на тази бригада. Но пък природата им е уникална. Много е красива.

Но когато пристигнах в Щатите, няколко дни живях в Манхатън, преди да тръгна към Мисури. И Манхатън е невероятно място, много е впечатляващ и с небостъргачите, и с парата, която излиза от шахтите, и особената миризма на нещо като McDonald's, която се стели навсякъде из Манхатън.

Ти си пътешественик по душа и сега живееш в Истанбул, но за него ще те попитам накрая. Имаш ли любимо място, където си била, преди Истанбул?

Лисабон! Това е градът, който има огромно място в сърцето ми. Живях там шест месеца и това е наистина специално място за мен.

Следва дълбока въздишка, последвана от едно дълго "еххххх", а след това:

Лисабон, ех, Лисабон… фадо музиката, реката Тежу, малките тесни улички в квартала Алфама, най-старият квартал в града…, мирисът на нещо старо, хората, които са толкова топли, отворени, помагащи си един на друг… ах, да…Лисабон… определено имам носталгия към Лисабон…

Истанбул – градът на котките и контрастите


Днес живееш в Турция. От колко време си в Истанбул?

От около година.

Защо избра да живееш в Истанбул?

Надя прави кратка пауза, долавям усмивката ѝ – малко загадъчна, но доволна. След това до мен долита смехът ѝ, а след него следва дълга въздишка. Вече не се съмнявам какво ще ми каже и чувам това, което очаквах:

Защото намерих любовта!
Беше края на декември през 2017-а, когато се запознах със сегашния ми приятел. В началото връзката ни беше през постоянни пътувания. Аз на всеки две седмици пътувах до Истанбул. След няколко месеца и хиляди пропътувани километри връзката ни достигна до етапа, в който единият трябваше да се премести при другия.

В началото мислехме той да дойде в България. Но по същото време аз бях в процес на търсене на нова работа и си казах – защо пък да не пробвам в Истанбул. Истанбул е един огромен, космополитен град, който със сигурност има много чужденци и международни училища. И така подадох документи за учител по рисуване във всички възможни училища в Истанбул. Обадиха ми се от едно училище, направихме няколко интервюта и ме приеха на работа там.

Уникалното на това училище е, че в него учат дечица от всякакви националности – над четиридесет и осем националности, етноси и религии. Например, има деца от Перу, Зимбабве, Корея, Щатите… То е частно и събира децата на хора, които няма да са за дълго в Истанбул, които са за една година или няколко месеца на работа в града по бизнес или нещо друго. Колегите ми също са откъде ли не и това прави мястото много специално. И това е нещо, за което винаги съм си мечтала – да работя в една такава мултикултурна общност. Много е интересно. Аз преподавам изобразително изкуство на децата от първи до четвърти клас.

Каква е атмосферата в една толкова шарена среда?

Хубаво е, защото всеки от нас носи своята идентичност, но това сякаш ни помага да се разберем и да се приемем един друг. Ако трябва да съпоставя сегашното училище, тук в Истанбул, с това, в което работех последно в България, ще ти кажа, че за разлика от българското, тук никога не съм срещнала някаква враждебност между децата, въпреки че са толкова различни. Както и между колегите си.


Разкажи ми за Истанбул. Какъв град е?

О, огромен, огромен град, може би над 15 милиона човека живеят в него. Понякога може да ти отнеме над два часа да се придвижиш от едно място до друго. Тъй като е разположен е на хълмове, това го прави още по-интересен, но някои от тези хълмове са толкова стръмни, че веднъж ме беше страх да тръгна нагоре по един от тях, а когато погледнах надолу ми се зави свят.

Освен това, всеки от кварталите на Истанбул е много различен. Но най-уникалното му е, че е разположен на два континента. И аз например живея в европейската част, но всеки ден ходя в азиатската на работа. И така всеки ден пътувам между Европа и Азия. Градът е много цветен. Но това всеки може да си го представи, онова обаче, което малко хора знаят, е за котките на Истанбул. Тук те са направо сякаш свещени, защото въпреки че са улични, всички се грижат до такава степен за тях, че те вече не изглеждат улични. Толкова специално е отношението на местните към уличните котки.

Ти каза, че всеки квартал е различен. В какво се изразява това различие – архитектурно, а и като хора, атмосфера?

Архитектурно в някои от кварталите има само стари сгради и много история в тях. В други квартали има ново строителство с небостъргачи. И за хората е същото. Има такива квартали, в които хората са доста консервативно и религиозно настроени, а има и такива квартали, в които хората са изключително либерални. Ще ти дам един пример за тези две крайности. Когато в самото начало дойдох в Истанбул, един ден пътувах в метрото и пред мен имаше две туркини. Едната беше младо момиче, на около деветнадесет години и беше забрадена цялата. Точно до нея седеше момиче на горе-долу същата възраст, което беше облечено в къса пола, ама толкова къса, че направо… и цялата с татуировки и пиърсинги… та това е Истанбул – град на контрастите.

Имаш ли си любим квартала в Истанбул?

Да. Кадикьой. Защото това е най-арт мястото в Истанбул, където живеят много творци, а също така и там се събират много младежи и хора на изкуството. Животът там кипи и като отида там се чувствам в свои води. Много напомня „Капана“ на Пловдив.

Успя ли да проговориш турски език?

Ааааа… опитах, но ми е много трудно. Записах се на един интензивен курс, но се отказах, защото наистина е много трудно. Даже за мой срам, дано учениците ми не прочетат това, но накрая на курса все още се молех приятелят ми да ми пише домашните… Граматиката е голям проблем… и на мен ми беше трудно, защото например в този език глаголите винаги са на последно място в изречението, освен това, почти на всяка дума се слагат наставки. А и много ме уморяваше, след работа да уча езика. Абе, трудно ми е с турския. И се отказах от курса.

Със сигурност повечето хора знаят за вековната история на Истанбул и че сградите там носят този отпечатък, но нам мен ми се иска да усетя града. Затова ще попитам на какво мирише Истанбул?

На море, на риба, на подправки, на месо…

Изборите и надеждата

Това, което не мога да пропусна в този разговор за Истанбул, е политическата ситуация там. Знаем, че наскоро имаше повторни избори за Истанбул. Каква беше атмосферата в града, когато президентът Ердоган поиска отмяна на резултатите преди няколко месеца? И притесняваха ли се хората за предстоящите избори?

Хората определено бяха притеснени от този развой на събитията. Бяха и обезкуражени, защото след като първите избори бяха обявени за невалидни, имаше два протеста през първите два дни и после всичко приключи. Хората сякаш започнаха да губят вяра, защото никой не знаеше какво ще се случи на изборите миналата неделя (23 юни 2019 г. - б.а.)

Но няма и преди седмица опозицията отново спечели изборите в Истанбул. Как реагираха хората на Истанбул?

Да, опозицията спечели. Повечето хора, които са гласували за опозицията, бяха много щастливи. Вечерта, след като излязоха резултатите улиците и площадите на града бяха пълни с хора, които празнуват. Когато в понеделник отидох на работа, всичките ми колеги се поздравяваха с резултатите. Не зная дали хората наистина очакваха това, което се случи, но този резултат и това, че сега Екрем Имамоглу е кмет на Истанбул определено изпълни хората с голяма надежда, че да, може би все пак има някаква светлинка в тъмното. Че все пак ще има някакво светло бъдеще за страната.

Каза, че по улиците са излезли много хора, които открито са показали радостта си. Имаше ли страх от арести например?

Според мен нямаше страх и никой в този момент не мислеше какво може да му се случи. По-скоро по улиците се усещаше една особена енергия и някакво единство във всички хора. И мисля, че това е много силно, сякаш хората си казваха – ок, аз не съм сам, има и други мислещи като мен. И според мен не ги е страх.

Ще останете ли с приятеля ти да живеете в Истанбул?

Ще видим… Истанбул е невероятен град, но когато искаш да създадеш деца и семейство, въпросът е друг. По принцип с приятеля ми бихме искали да пробваме да живеем другаде. Но накъде ще поемем, все още не сме решили…

Пет въпроса за финал

В какво вярваш?

Вярвам в Бог. Вярвам в това, че няма случайни неща, че за всичко има причина. Вярвам в това, че когато се затвори една врата пред теб, винаги се отваря друга, която те води към нови нива и пространства в живота ти, чрез които израстваш.

От какво се страхуваш?

Със сигурност има неща от които се страхувам, но в момента нищо съществено не изниква в съзнанието ми. Като цяло съм смел човек, който не се страхува да се хвърли в непознатото. Винаги се опитвам да предизвиквам себе си да се изправям срещу страховете си.

Какво за теб е Свободата?

За мен Свободата е не толкова външният израз, колкото вътрешното състояние на духа на човек. Аз се чувствам свободна.

Често ходиш в Гърция. Защо се връщаш все там?

О, Гърция…

Надя възкликва, сякаш е видяла нещо любимо. Замечтава се за миг и ми казва:

Това, заедно с Португалия, е една от любимите ми страни. Когато съм в Гърция се усещам на моето си място, сякаш това е мястото ми. Една от мечтите ми е да си имам къща на някой малък гръцки остров, където да имам арт терапевтично ателие и при мен да идват хора от различни страни.

Има ли нещо което винаги слагаш в багажа си?

До скоро, до преди година винаги слагах в багажа си обувките за аржентинско танго. Танцувах много години и страшно много ми харесваше. Но вече не си слагам обувките за танго в куфара. След като дойдох в Истанбул, ходих няколко пъти да танцувам танго, но някак усещам танца по различен начин, не както преди. Някак загубих онази огромна нужда да танцувам. Тя си отиде, когато намерих любовта.