Според изискванията на законодателната процедура народните представители ще гласуват поименно.

Измененията в основния закон предвиждат промени в съдебната власт и са следствие на обявената от правосъдния министър реформа на съдебната система. Те обаче не бяха приети във вида, в който бяха внесени и това предизвика оставката на Христо Иванов и сътресения в управлението.

На първо четене в края на септември промените бяха подкрепени от 184 народни представители. Политиците се съгласиха по няколко основни точки. Висшият съдебен съвет да бъде разделен на две колегии - съдийска и прокурорска, повече правомощия на Инспектората и пряк избор на магистратите.

Освен това Висшият адвокатски съвет получи възможност да внася жалби в Конституционния съд.

Ябълката на раздора се оказа разпределението на парламентарната квота в двете колегии. През месеците между двете гласувания политическите сили направиха нови предложения - така прокурорската колегия ще се състои от 11 вместо 12 души. 5 от тях ще са от парламентарната квота. Съдийската колегия да се състои от 14 души - шест избрани от съдиите, шест от парламента плюс двамата председатели на върховните съдилища, предвиждат още измененията.