Първи национален събор "Млечният път на България през вековете"

Днес в Луковит се откри първият в страната национален събор „Млечният път на България през вековете“. Неговата цел е да възроди и популяризира традициите при производството на млечни продукти и да върне интереса на хората към традиционния български вкус. Фестивалът се организира от Община Луковит, Асоциацията на млекопреработвателите със съдействието на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд "Земеделие". Идеята е съборът да се превърне в ежегоден форум, който не само да запознава потребителите с производителите на качествени български продукти, но и да скъси дистанцията между представителите на бизнеса и държавните институции.

В началото на миналия век Луковит е бил най-големият пазар за селскостопанска продукция в Северозападна България. Идеята днес е тези успехи да бъдат възродени, а националният събор е една от първите стъпки.

"Това е една моя идея от много години, може би преди да стана кмет – да се направи един такъв фестивал на млечните продукти с цел популяризиране на тези български млечни продукти, защото сме така известни по целия свят, а всъщност в България забравяме да ги консумираме и не търсим толкова качествени", каза Иван Грънчаров.

Именно качеството на млечните продукти у нас беше една от основните теми, които бяха поставени по време на неформална среща между производители и представители на държавните институции. Кметът на Луковит познава проблемите в млечния сектор отблизо, тъй като от години се занимава с производство на млечни продукти. Казва, че 60% от пазара на сирене и кашкавал е от имитиращи продукти.

"Имаме голям проблем с имитиращите продукти. Като цяло изяждат от пазара на истинския продукт", коментира Иван Грънчаров.

Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров, смята че трябва да бъде приета наредбата, която да забрани производството в едно предприятие едновременно на млечни и имитиращи продукти. Причината - да не се повтарят случаите, в които продукти с растителни мазнини се продават като млечни с оправданието, че това е неволна грешка на оператор.

"Всички тези предприятия, една голяма част по думите на фермерите и те са прави, са създадени с европейски средства. В техните бизнес планове са залегнали, че ще преработват мляко и в техните писма за намерения, за да докажат инвестиционната помощ. В нито един бизнес план не е залегнало, че ще преработват растителни мазнини и имитиращи, защото нямаше да получат помощта", коментира Димитър Зоров.

Очаква се наредбата да бъде приета до края на годината. Тя ще засегне около 30 предприятия. Те ще трябва да решат дали да произвеждат млечни продукти или да преминат в групата предприятия, към които спадат производителите на олио и маргарин. Според млекопреработвателите по този начин ще бъдат защитени от заблуда и потребителите. Първият национален събор "Млечният път на България през вековете" продължава и утре, когато ще се проведе кулинарен конкурс.