Стремежът на европейските градове за по-качествен живот и най-вече по-чист въздух се превърна в устойчива политика през последните години. Мерките за постигането на тази цел са различни - от насърчаване използването на обществения транспорт и развиване на веломрежа до перспективата за забрана на дизелови автомобили. Както и обособяването на повече пешеходни зони.

В Париж в началото на седмицата бе оповестен доклад за въздействието на пешеходните зони в града. Съдържанието му обаче никак не е задоволително.

Една година след въвеждането на забрана за движение на автомобили по крайбрежните артерии на френската столица резултатът е... задръствания, замърсяване, закъснения.

Да, отчита се спад на съдържанието на въглероден диоксид във въздуха в тези райони, но като цяло нивата в града остават високи, което буди съмнение, че замърсяването просто се е „преместило”.

А цифрите са безкомпромисни. Времето за пътуване по булевардите, където се е пренасочил трафикът, се е увеличило между 20% и 54%, а в околовръстните участъци с 21% до 47%. Освен това трафикът в съседните на пешеходните зони е скочил средно с 67% сутрин и 30% вечер.

Задръстванията са се отразили и на градския транспорт. Около 25 автобусни линии регистрират големи закъснения в графика си заради увеличения престой на кръстовищата. С една дума - година след въвеждането на новите мерки в Париж, шофьорите не са променили навиците си и не са престанали да използват личните си автомобили, посочват авторите на доклада.

София се опитва да не изостава от европейските столици. През септември след разгорещена дискусия Столичният общински съвет реши, че от 1 март следващата година ще има две нови пешеходни зони. Едната - естествено продължение на вече пешеходния бул. „Витоша” (в участъка от ул. "Алабин" до бул. "Ал. Стамболийски"), а другата при реставрираната "Западна порта на Сердика" (в участъка от ул. "Трапезица" до ул. "Пиротска").

Дали тази мярка ще подобри ситуацията в столицата предстои да видим. Засега статистиката сочи, че едва 30% от жителите на София са пешеходци и съответно използват градския транспорт за придвижване. Почти същият процент (32%) ползват личен автомобил, а само 2% - велосипед. Отвъд цифрите, всеки жител на София усеща, че има проблем със задръстванията, които постепенно „превземат” града не само през т.нар. пикови часове.

Иначе, пешеходните зони в българските градове са традиция отдавна. За кратко, Пловдив стана градът с най-дългата пешеходна улица в Европа - цели 1750 метра, изпреварвайки Копенхаген (1500 метра). Всъщност това е разстоянието между пловдивския площад "Централен" до един от емблематичните хотели на града, включително пешеходен мост.

Скоро след това палмата на първенството му бе отнета от Москва, където направиха пешеходна зона, дълга цели 6,5 километра - от площад Гагарин в югозападната част на столицата до площад Европа, разположен в близост до гарата. Само половината от този маршрут обаче е напълно изолиран от пътния трафик, а в останалата пътното платно е стеснено за сметка на по-големи тротоари.

Плевенчани не закъсняха да отбележат, че тяхната централна пешеходна улица е дълга 1450 метра и това поставя града в челото на европейската класация. Освен това участъкът обхваща цели три площада - „Възраждане”, „Свободата” и „Стефан Стамболов”.

Затваряме скобата за дължината на пешеходните зони. Без значение коя е по-дълга или по-къса, безспорно е, че те са много важни за съвременните европейци не само като места за разходки и общуване. Значението им нараства и заради проблемите със замърсяването на въздуха.

Но битката очевидно ще се води и на друг фронт.

„Замърсяването на въздуха е невидим убиец. Работим съвместно с градовете, регионите, държавите и промишлеността, за да се справим с източниците на това замърсяване — коктейл, забъркан от фабриките, домакинствата и полетата, а не само от транспорта“, посочи Кармену Вела, комисар на ЕС по въпросите на околната среда, морското дело и рибарството при представянето на нов индекс, измерващ качеството на въздуха в Европа.

Последният годишен доклад на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) за качеството на въздуха показва, че най-вредният замърсител - фините прахови частици, е причинил преждевременната смърт на около 400 000 европейци през 2014 г. Според доклада качеството на въздуха влияе значително на икономиката, тъй като води до увеличаване на медицинските разходи, до намаляване на производителността на служителите и увреждане на почвата, реколтата, горите, езерата и реките. Автомобилният транспорт, селското стопанство, електроцентралите, промишлеността и домакинствата са най-големите източници на замърсители на въздуха в Европа.

А новият индекс се основава на измервания от повече от 2 000 станции за мониторинг на качеството на въздуха. Данните могат да бъдат разгледани и на интерактивна карта, но засега не са включени такива и за България. Все пак и у нас ежедневно се измерват нивата на фини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид и озон. Справка в Националната система за контрол качеството на атмосферния въздух в реално време сочи, че няма отклонения от нормите.

„За последните две години резултатът от измерванията в София е добър. Имаме добър резултат и в други големи градове. С най-нисък резултат са Видин, Монтана и Горна Оряховица, където са отчетени най-сериозни превишения на нормата за фини прахови частици на атмосферния въздух“, по думите на министъра на околната среда и водите Нено Димов.

Решения се търсят на всички нива. През февруари 2018 г. ще има и международна конференция за въздуха, която се организира от Българското председателство.


Напиши коментар

За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си. Вход.


Коментарите се преглеждат и одобряват от модератор.

Още от Ива Стойкова


България - четвърти износител на ски в ЕС

12.12.2017


Зелени оазиси в града - къде и как се развива градско земеделие?

10.11.2017


За тротоарите и хората

27.10.2017


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове



Йерусалим и неопределимият му статут

10.12.2017, Александър Детев



Момчето Груевски си отива

07.12.2017, Костадин Филипов


Отрова срещу присъда

30.11.2017, Костадин Филипов


По света и у нас, емисия – 12:00, 15 декември 2017 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----