НОВИНИ

Петте извода от първия тур на изборите в Македония

Изборната надпревара за местните органи на власт в Македония все още не е приключила. Следващата неделя, 29 октомври, предстои вторият тур, в който със сериозно предимство влизат кандидатите на управляващия в страната Социалдемократически съюз /СДСМ/. Общо 35 са общините, в които ще се проведе гласуване, докато останалите 45, плюс столицата Скопие, имат своите кметове и общински съвети. Ето в това политическо безвремие, струва ми се, е наложително да направим някои изводи от първия тур.

Костадин Филипов
от Костадин Филипов
11:44, 21.10.2017
Чете се за: 02:58 мин.
Истории
петте извода първия тур изборите македония

Първо, при цялата предвидимост на политическите процеси в Македония, никой, ама никой в Скопие или в страната, пък и извън нея, не очакваше такава убедителна победа на СДСМ на първия тур и съответно, такава загуба на опозиционния ВМРО-ДПМНЕ, която преди четири години спечели 56 от всички 80 общини в страната, оставяйки на тогава опозиционния СДСМ само четири. Сега, на 15 октомври, още на първата обиколка социалдемократите на премиера Заев взеха 37 кметски места, докато хората на Никола Груевски - само, представете си, само 3. Един внимателен поглед на разположението на силите преди балотажа ми дава основание да предположа, че може да се получи напълно огледална ситуация като тази през 2013 година. Тоест, СДСМ да грабне над 50 от всички места, докато Никола Груевски ще има 4-5. Пълна катастрофа.

Второ, първият тур показа, че в Македония има нова политическа ситуация, ново масово настроение на избирателите, на фона на което никакви изборни технологии, колкото и усъвършенствани и излъскани от употреба да са, вече не носят успехи. От 2006 година насам, когато Никола Груевски и неговата ВМРО - ДПМНЕ за първи път победиха на тогавашните парламентарни избори, до декември миналата година, когато пак спечелиха, макар и само с две депутатски места, изборната им машина действаше безотказно. За единадесет години начело на властта - десет последователни победи в трите вида избори - местни, парламентарни, редовни или предсрочни, президентски. Във всеки един от тези вотове ВМРО-ДПМНЕ не падна под 400 000 гласа - нещо, което бившият лидер на партията и бивш премиер Любчо Георгиевски никога не успя да постигне. Неговият, на Любчо, таван си останаха едни 380 000 гласоподаватели, та когато се оттегли от политиката през 2003-та, каза с горест, че на партията е нужен нов лидер, който да прехвърли този таван. Така дойде Никола Груевски, който онзи ден, на първия тур за първи път слезе далече под магичните и емблематични 400 000 гласа, печелейки само 335 000.

Трето, такава изборна загуба не се инкасира само от подкрепа за противника, в случая - управляващия СДСМ. Такава изборна загуба е знак за ярко изразен протестен вот, който рязко и силно изпрати махалото в другия край. В този вот на протеста срещу управлението на ВМРО-ДПМНЕ и лично срещу лидера и премиер в продължение на десет години Никола Груевски „изгоряха” и качествени кметове на ВМРО-ДПМНЕ. Отпаднаха и градоначалници, които имаха подкрепата на партията без да са нейни членове. Вълната помете всички от тях, макар че анализът на цифрите по места показва, че симпатизантите на ВМРО - ДПМНЕ са се опитали да се разграничат от Груевски, без да отказват подкрепата си на партията. Значи, формулата „ВМРО-ДПМНЕ е Груевски”, вече очевидно не действа и тази тенденция на разграничаване на партийните членове и поддръжници от изхабения вече лидер ще продължава.

Четвърто, личната и политическа съдба на Никола Груевски остава все още в неизвестност. В предизборната кампания той обеща да поеме своята отговорност при една евентуална загуба. Имаше шанс да го направи, с други думи, да си подаде оставката в нощта след като стана ясно, че неговата партия губи катастрофално. Но той отново се опита да шикалкави, като хвърли вината за провала в нередностите в изборния ден. Щял да направи допълнителен анализ, най-вероятно след втория тур, и тогава щял да вземе решение какво да прави. Освен най-тясното му обкръжение, които уж му остават верни, но в същото време гледат как да спасят кожата, общото настроение в партията, и в обществото е, че Груевски трябва да слезе от лидерския трон във ВМРО-ДПМНЕ. Ако иска, разбира се, да даде шанс на други хора да опитат да възстановят доверието на партията като основна сила в страната, част от двуполюсния модел, с който македонската политическа сцена се характеризира през всичките години на прехода от 1991 година насам, а той май не иска.

Пето, за първи път в тези 26 години независимост на Македония, в една изборна кампания антибългарската реторика беше използвана от страна на ВМРО-ДПМНЕ. През всички други предходни години тя беше основна тема тъкмо в кампаниите на СДСМ. Сега социалдемократите на Заев внимателно избягваха да артикулират въпросната тема. От другата страна, в уж пробългарската партия ВМРО-ДПМНЕ, най-активен в това отношение бе нейният лидер Никола Груевски. Договорът със София бил национално предателство, когато щели да се върнат обратно на власт първата им работа щяла да бъде да го ревизират, вотът за кандидатите на ВМРО-ДПМНЕ щял да бъде знак на подкрепа на тезата, че Илинденското въстание през 1903-та година било македонско, а не българско. Просто се чудя на съветниците на Груевски, а и на самия него, как им хрумна да помпат патриотизма и национализма на своите избиратели с острите критики към България. Не си ли познават членството, не знаят ли настроенията на болшинството от тях, които дали открито или не толкова открито, все пак таят своите симпатии към държавата на изток. Този първи тур показа една нова тенденция - плюеш срещу България - губиш изборите.

При това - катастрофално, а че след балотажа на 29-ти ще имаме още поводи и теми за анализи, това е вън от всякакво съмнение.

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
Мадрид се готви да отнеме временно каталунската автономия
Мадрид се готви да отнеме временно каталунската автономия
Неизвестен рани с нож няколко души в Мюнхен
Неизвестен рани с нож няколко души в Мюнхен