Тази седмица над 30 известни български писатели в отворено писмо до парламента и Министерството на културата настояха законово да се регулира да получават отчисления от книгите си, отдавани под наем от библиотеките. Писателите бяха подкрепени от Съюза на народните читалища, от Столичната библиотека, Библиотекарския университет и Съюзите на художниците и на журналистите.

Антон Дончев, Алек Попов, Георги Господинов, Бойко Ламбовски, Амелия Личева, Георги Константинов, Деян Енев са сред писателите, подписали писмото.Те настояват да получават отчисления като носители на авторски права, когато тяхна книга се заема и чете в библиотеките в страната.

Деян Енев, писател: Този много закъснял акт е едно изравняване на нашето законодателство в областта на културата с европейското.Трябва да има някаква минимална среда, нормална за творчеството на българския писател, който наистина е поставен в окаяно положение.

Писателите уточняват, че в никакъв случай парите за авторските им права няма да се взимат от библиотеките.

Деян Енев, писател: Това са отделни пари, това не са парите, с които в момента разполагат, без това нищожни пари, с които разполагат библиотеките, това са други пари, които да компенсират така нареченото репро-право.

Столичната библиотека е с най-много заети книги в страната - 430 хиляди за миналата година. "Голяма част от тях са на български автори ", казва директорът й Юлия Цинзова. Тук подкрепят искането на писателите и на всички български творци, участващи в създаването на една книга.

Юлия Цинзова, директор на Столичната библиотека: При едно условие това да не се случва от бюджета на библиотеките. Тоест да разбираме, че държавата трябва да ги осигури тези пари, нали? Да. В различните страни има различни начини на формиране на Фондовете - има държавни бюджети, местни бюджети, има смесени бюджети, но ние смятаме,че правителството е това, което трябва да реши по какъв начин трябва да уреди правно този въпрос. Разбира се, средствата трябва да бъдат в бюджета на Министерството на културта, според нас.
Трябва да се обсъди и още нещо.Ако всичко това се случи, къде ще отиват отчислените средства, само за писателите или и за библиотеките?
Юлия Цинзова, директор на Столичната библиотека: За библиотеките няма да отиват директно. Най-вече чрез дарения, чрез участие в големи кампании, няколко писатели вече заявиха, че ще дарят своите отчисления за хонорари на библиотеки.


Още от 1992 година в Европейския съюз се прилага директива за защита на авторските права в обществените библиотеки и 29 европейски страни вече я прилагат, казва още Юлия Цинзова. Тя смята, че е крайно време дебатът да започне и в България.Още повече, че в момента върви обсъждане на промени в Закона за авторското право.

Вежди Рашидов, председател на Парламентарната комисия по култура: Трябва комисията да седне и наистина да предизвикаме и дебат вътре в комисията и разбира се да поканим и експерти, които да седнат много обстойно да помислят. Отново казвам не е само до читалищата, които ще отчисляват. И издателите, които ще отчислят върху тираж на автори и контрактации формите как да се финансира един творец,за да може една, две години да не мисли за хляба и сандвича.

От Министерството на културата засега не коментират. А писатели, художници и журналисти са обединиха - да се запише нов член в Закона за авторското право, който да гарантира искането на писателите и Министерството на културата да предвиди в бюджета си създаването на Център на българската литература.