Коментарът е на политолога и изпълнителен директор на „Галъп Интернешънъл“ Първан Симеонов

© БТА

ГЕРБ избра кандидатура, която предизвика лек смут. Мнозина очакваха по-рейтингова фигура като Фандъкова, или по-отворен към реформаторски гласове кандидат като Дончев. Малцина пък могат да повярват, че Борисов не е имал възможността да намери по-ярко решение. Появиха се хипотези, че Борисов сдава битката на БСП (едва ли). Появиха се и въпроси „Защо беше цялото чакане!?“ (разбираеми).

Отвъд конспиративните теории, ясно е едно: Цачева би била идеален вариант в една логична политическа ситуация. Умерен, предвидим и лоялен политик, тази жена съчетава и комунизъм, и ГЕРБ в биографията си, т.е. върши обединителна работа. Почтен кандидат е, а и естеството на работата й досега я прави чудесен вариант за президент – наистина по-добър в сравнение с кмет или отговорник по еврофондовете.

Работата обаче е там, че ситуацията у нас в този момент е далеч от логична. А и силата на ГЕРБ е именно в местната власт и в еврофондовете. Народното събрание е една от най-неодобряваните у нас институции. Така се оказва, че от институционална гледна точка ГЕРБ намери добър вариант, но от рейтингова – това не е безпроблемна кандидатура.

Добавете и липсата на особена харизма и ще получите твърде деликатна ситуация в оставащите седмици. Добавете и това, че на втория тур Цачева едва ли ще се хареса особено на реформаторските избиратели, че и на патриотичните – въпреки че съответните партии и лидери вероятно ще призоват да се гласува за ГЕРБ.

На какво разчита тогава ГЕРБ?

Първо, лявото е раздробено (вероятно не и без помощта на самия ГЕРБ), обединението и неговият психологически бонус не се състояха. Голям конкурент на БСП е не само появата на Калфин, Дончева и Орешарски, а и Каракачанов, който изсмуква патриотичен вот, че и русофилски. Конкурент е и Марешки, който пък може да вземе част от протестния вот. Така БСП трудно може да канализира целия наличен опозиционен, протестен или анти-ГЕРБ вот.

Второ, ГЕРБ на практика отдавна е в кампания. Борисов обикаля страната от месеци. Сега Цачева ще влезе с летящия старт на партийната легитимация и ще се качи на раменете на Борисов. Кампанията ще е кратка – буквално и преносно. В такива обстоятелства най-вероятно е да победи най-голямата партия – партията, която има двойна подкрепа спрямо БСП.

Трето. Налаганата илюзия за задължително гласуване до известна степен може и да мобилизира по-ленив, градски, електорат. Това също може да донесе нещичко на ГЕРБ (макар че ще донесе и протестен вот). Към него може да се добави и заплахата „ако не бием, отиваме на предсрочни избори“. Възможна е и някаква мобилизация на „женски“ вот, която да даде електорален резерв на Цачева, като единствена дама в надпреварата. В същото време кандидатурата на Цачева не е особено удобна за противниците – просто е по-трудно да се сражаваш с жена, да я „биеш“ и пр.

Четвърто. Изборните технологии в най-широкия смисъл на думата ще сработят – вероятно заедно и със задкулисието. Цената на гласовете, които ДПС може да мобилизира, ще се вдигне доста.

Въпреки че това не е най-ярката възможна кандидатура на ГЕРБ, все пак тя има всички предимства. Въпросът обаче е един – да се попречи на БСП да събере анти-ГЕРБ вота в балотажа. А това означава разликата преди балотажа да е достатъчно голяма, за да обезкуражи анти-ГЕРБ гласуващи и достатъчно малка – за да не отпусне про-ГЕРБ гласуващи. Вероятно Цветан Цветанов вече е направил детайлно тази сметка.

Бойко Борисов обаче май е направил друга сметка: той дава възможност на БСП да вземе сравнително достоен резултат. Дори и да не спечели, при не толкова силната кандидатура на ГЕРБ, генерал Радев би могъл да се доближи повече. Това ще остави БСП в играта и в следващите месеци и години. А Борисов добре знае, че има интерес от силна БСП – и защото мобилизира неговия собствен електорат, и защото утре ще трябва отново да се мисли за споделяне на властта с някого и т.н. Разбира се, това е хипотеза. Винаги може да се окаже, че в щаба на ГЕРБ просто са решили да не преувеличават значението на този тип избори, или са чели просто суха социология и са спокойни, или искат окончателно да унижат БСП, като не й оставят глътка въздух, дори и срещу не особено популярен кандидат и т.н.

Някои преувеличават и смятат, че Борисов е тръгнал нарочно да губи изборите. Крайно съмнително. Борисов знае, че първата загуба на ГЕРБ би имала огромно символно значение, което може да го завлече надолу. Затова той най-вероятно си представя победа, макар и трудна, а после удобен президент, който да му пази място пет години. Дано си е направил сметката добре, защото първата крачка в плана му засега събужда по-скоро въпросителни.

© БТА
Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Първан Симеонов


Националсоциализмът на българските избори

03.02.2017


Опит за баланс

21.01.2017


Плюсове и минуси на генерал Радев

20.08.2016


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Ще пие ли Пендаровски вода от извора

10.11.2019, Костадин Филипов


Реквием за един успех

02.11.2019, Костадин Филипов


Няма реформи по време на кампании

27.10.2019, Костадин Филипов


Октомври ще бъде април, или май…

19.10.2019, Костадин Филипов



По света и у нас, емисия – 12:00, 20 ноември 2019 г. Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----