„Те пълзяха по земята, всичко беше в кръв. Първо помислих, че е някаква авария, че има късо съединение.” Това бяха думите на Хюсеин, който работи в кафене на около 10 метра от мястото на експлозията на площад Султан Ахмед в Истанбул. Но разказът му звучи някак хладнокръвен. С екзалтиран тон ни разказва на колко метра се е случила атаката, къде са лежали хората. Същото беше и в Анкара през октомври миналата година. „Ела да ти покажа човешка плът”, ни каза първият мъж, с който разговаряхме пред централната гара, след като там загинаха 103 души. Пълно безчувствие пред насилието.

На сутринта след атентата в историческия център на Истанбул дойде първият човек, кото положи бавно и старателно 10 карамфила в памет на загиналите. Млад мъж, вероятно студент. След като ни каза как всички турци са в шок, първите му думи бяха – „Ноам Чомски и алчността са виновни за всичко”. Идва на площад Султан Ахмед не, за да покаже мъка, а политическа позиция. До вечерта на мястото на експлозията има много цветя и шалове на германски футболни клубове. Пред Теодосиевата колона са се събрали десетки журналисти. Обикновените хора са дошли, за да си правят снимки. Една жена грабва букет цветя, положен на оградата на колоната и се снима усмихната, баща дърпа децата си и застава отново с усмивка пред мемориала. Трагедията се превърна в туристическа атракция.

Първата реакция е да се оценят щетите за туристическата индустрия. Турция е достигнала върха на цинизма. Това е нищо, смятат местните. Ако искаха да убиват хора щяха да ударят на друго място, на търговска улица, на входа на музей или на джамия, на площада е широко. Едната половина на Турция гледа на управляващите като на последния пристан за сигурност. Подкрепяме ги напълно, казват млади турци. Останалите са противници на Ердоган и Партията на справедливостта и развитието. Тази атака не е дело на Ислямска държава, а Ердоган се опитва да създаде обстановка за свикване на нови предсрочни избори и промяна на Конституцията, за да наложи президентска република, твърдят те.

И докато всичко това се случва в съседна Турция, у нас България е Враца. Изчетох толкова статии, повечето от тях описват страната ни като адът на земята. Но първата ми мисъл след Турция е точно в обратната посока. Тук не е адът – тук има хора, които не стоят безучастни пред насилието, за които един човешки живот няма цена, общество, което все още има сетивност към това, кое е правилно и кое не. Това, което се случи във Враца е само една от многото стъпки, които ще ни отведат към промяната, стига да не оставаме безучастни към насилието и да продължим да бъдем сетивни.

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Тоня Димитрова


"За" или "против" носенето на оръжие в САЩ

02.10.2017


Синята точка в червения щат Охайо

12.04.2017


Мрежата между нас и тях

23.04.2016


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове





Оставете Тамара на мира…

07.07.2019, Костадин Филипов


Груевски остава в Унгария

04.07.2019, Костадин Филипов


По света и у нас, емисия – 8:30, 18 юли 2019 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----