Днес си отиде една легенда - първият телевизионен говорител на България - Никола Филипов. Той беше изключителна личност и голям професионалист. Телевизионната история ще го помни, но загубата му ще остане наистина непрежалима за нас - неговите колеги. Никола Филипов си тръгна този свят на 86 години. 32 от тях преминаха в Българската национална телевизия. Спомените за него се пазят в Златния фонд на БНТ.

Така дълги години започваше денят на Никола Филипов. В телевизионната кула и нейните студиа. Беше завършил актьорско майсторство в театралната академия, но телевизионният ефир се превърна в негова съдба.

"Целият ми съзнателен трудов живот е минал в телевизията, аз съм работил 7 години в радиото и 32 години в телевизията".
"Ще ви разкажа само първите новини, които прочетох на 5 ноември 1959 г., това са първите новини по телевизията, прожекторът над мен се счупи и едни стъкла се посипаха, бях ошашавен, само издухах парчетата стъкло. И си продължих да чета, всичко става в ефир в телевизионната кула на една масичка, която бяха взели от двореца на Борис III, на нея четяхме новините доста дълго време".

Така Никола Филипов прочита първата новинарска емисия под шапката на "По света и у нас". После започнахме да го наричаме и чичко Филипов, заради приказките за "Педя човек - лакът брада", в които участваше заедно със Слава Рачева. Tой влизаше в домовете ни дълги години - докато растяхме, докато ходехме на училище, докато гледахме нашите деца. Поздравяваше ни от малкия екран на всички празници и без него Новата година просто не можеше да започне.

"Намираме се в ресторант "България", хората се веселят, настроението се повишава, за да достигне своята кулминация навръх Нова година".

Притежаваше могъща харизма, беше умен и любопитен към света - личната му библиотека беше огромна. Беше висок и красив и камерата го обичаше. Беше и голям учител - щедро подаряваше знанията си на новите поколения екранни лица, за да откриват на свой ред изкуството да четеш новини.

"Изкуство е, доколкото трябва да знаете какво правите и втори път трябва да го правите с любов, с обич, човек, който не си обича работата не е за телевизия, в телевизията човек трябва да обича работата си, а ако спазва нормите, че зрителите са му приятели, че той не е бог - говорителят който чете, той просто знае малко по-рано новината от хората, на които ще я каже - тогава всичко е ок".

Носител е на престижни държавни награди, но никога не го изтъкваше. Беше горд човек и достойнството не му позволи да се оплаква, дори когато боледуваше в края на дните си. Поклон пред паметта му.

През 2010 г. Никола Филипов получи най-престижната награда на Министерството на културата - медала "Златен век".

Можете да видите последното му интервю за БНТ тук

Вижте видеопортрет на Никола Филипов в предаването "55 години от вашия живот: 1959"

Да си спомним за легендата на телевизията Никола Филипов.