Страната ни загуби ярко поетично перо! На 84-годишна възраст почина големият поет и писател Любомир Левчев. Първата му стихосбирка "Звездите са мои“ е издадена през 1957 година, а общо 58 негови книги са преведени в 36 страни.

Любомир Спиридонов Левчев е български поет и писател, народен деятел на изкуството и културата. Баща е на поета Владимир Левчев и на художничката Марта Левчева.

Роден е на 29 април 1935 г. в Троян. Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Библиография и библиотекознание“ към Философско-историческия факултет.

Първата му книга „Звездите са мои“ е издадена през 1957 г., а общо 58 негови книги са преведени в 36 страни. Автор на три романа и на сценарии за филмите „Мълчаливите пътеки“, „Гибелта на Александър Велики“ и „Сладко и горчиво“.

Всичко започва с първите написани думи и "Звездите са мои".

Любомир Левчев: 57-ма година е годината на първата ми книга. Аз търсех себе си. И не се издавах, че търся себе си. Смятах, че съм намерен. Всъщност трябваше да намеря себе си. Това е началото.

После продължава с още много поезия- " Позиция", " Рецитал" ," Отказ " ," Отвъд "," Селена", " Самосън"- повече от трийсет стихосбирки. С текста на една песен- "...да те жадувам аз, да те жадувам, а ти все повече да се отдалечаваш...." и винаги с мисия.

Любомир Левчев: Мисията е откриване на думите. Мисията е откриването на съдбата, мисията на поезията става дума. Мисията е откриването на човека, който върви заедно с тебе. Аз така смятам, че е съдбата на пишещите братя... Края на живота прилича на сън !

Поклон пред светлата му памет!


Вижте във видеото интервюта на Любомир Левчев, специално за "Денят започва с култура" по повод стихосбирката му „Самосън“, излязла за 82-ия му рожден ден през 2017 година.

Сега извънредно много хора пишат, извънредно много хора създават поезия, извънредно много хора я постигат. Завиждам им и същевременно се страхувам от това, което е бъдеще. Защото сме много. Много е светът, в който живеем. И избухва, продължава да избухва. Много са пътищата, които са отворени и затворени. Много са мислите....
Мисията е откриване на думите. Мисията е откриването на съдбата, мисията на поезията става дума. Мисията е откриването на човека, който върви заедно с тебе. Аз така смятам, че е съдбата на пишещите братя... Краят на живота прилича на сън!
© БГНЕС

АЗ, КОЙТО НЕ ИЗБЯГАХ ОТ ПОМПЕЙ

Смъртта е тайнство. Страх... Но край ­едва ли.

Земната люлка в пустотата ме люлей.

И чувам сферите кристалните сигнали ­

аз, който не избягах от Помпей.

Преди разкопките да ме разкрият

свит като ембрион, тих, вкаменен ­

аз просто устоях срещу стихиите.

И забравимото се вкопчи в мен.

Аз гледах как вий бягате надолу

към лодки и спасителни лъжи.

Окрали храмовете, вий се молехте

грехът на чужда памет да тежи.

Човеци. Зверове... Изчезна всичко.

Как хубав бе пустинният Помпей!

При мен останаха две-три тревички.

И слава допълзя като злодей.

Смениха Бог. Проучиха Вулкана.

Градът развратен станал е музей.

И само аз при себе си останах ­

аз, който не избягах от Помпей.

Любомир Левчев, 1994 г.