Отшумяват вълненията около подписването на Договора между България и Македония, камерите се насочват към други обекти, пък и ваканционното лято прехвърля вниманието ни в съвсем други посоки. В студиото на БНТ на 1-и август вече изговорих, че изборът премиерите на двете държави Зоран Заев и Бойко Борисов заедно да положат венци на гроба на Гоце Делчев в църквата „Свети Спас” в Скопие, е истинска находка.

© БТА

Не знам кой го е предложил - домакините ли, нашите хора от Външно министерство ли, посолството ни в македонската столица ли, или всички заедно, Но изборът бе добър и не само и не единствено от гледна точка на сигурността на гостите от България - все пак мястото е локализирано, дава възможност за отцепване и за контрол над действията на присъстващите, в историческата част на Скопие е, близо до крепостта над македонската столица. Само че безопасността на политиците, изтъквана от почти всички български журналисти, които отразяваха посещението но Борисов, не беше най-важната в случая. Какво да се прави, когато не знаеш какво друго съществено да кажеш, започваш и завършваш репортажа с това колко много полицаи са ангажирани да охраняват проявата, като не забравяш да погледнеш в небето и да кажеш, че там непрекъснато лети хеликоптер. Не че и аз не съм го правил, де...


Всъщност, находката има други мотиви, не по-малко важни от сигурността на официалните лица. И това трябва да се обясни кротко и спокойно - от момента, когато Македония се обяви за суверенна и независима държава, на 2-и август се отбелязват едновременно два празника - годишнината от избухването на Илинденското въстание, така нареченият Първи Илинден, и първото заседание на АСНОМ (Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония), проведено на 2 август 1944 година в една от стаите на манастира „Свети Прохор Пчински”.

Това е така нареченият Втори Илинден, който взима решение бъдещата свободна Македония да стане част от югославската федерация със свой език, със своя култура и така нататък. Както и става, разбира се, И през всичките тези години на идеологизирано отношение към този факт, в които Македония е федеративна република в Титова Югославия, Вторият Илинден се празнува приоритетно. За сметка на Първия, онзи за Илинденското въстание, който остава на заден план защото още тогава, в края на 40-те години комунистическите власти си дават сметка, че това е въстание на българите от Македония против османската власт. Значи, щом нещо е българско, то трябва да бъде пренебрегнато за сметка на великото политическо решение на АСНОМ Македония да членува във федерална комунистическа Югославия. Дори дългогодишният и всевластен партиен и държавен лидер в Скопие по онова време Лазар Колишевски пренебрежително подхвърля, че Гоце Делчев е българин, която няма никакво особено значение за историята на Македония. Представете си...

Обявяването на независимостта на Македония чрез референдум на 8 септември 1991 година възстанови до известна степен равновесието в отношението към Илинден. Ролята на 2 август 1903 година бе издигната до нивото на държавен празник, който всяка година се отбелязва в местността Мечкин камен над Крушево, където въстаниците са водили тежки боеве с турската редовна армия. Но, стана някаква традиция на това място да отиват предимно патриотично настроените граждани на Македония, членовете на ВМРО-ДПМНЕ и всички, които не бяха свързани с бившите комунистически власти. Докато на „Свети Прохор Пчински”, който днес се намира на сръбска територия само на метри от границата с Македония, отиваха юго-носталгиците, някогашните апаратчици и ,казано кръчмарски, сърбоманите. За зла беда обаче, преди около петнадесетина години монасите от манастира и Сръбската православна църква решиха да откажат достъп за честването в манастирските конаци. Това принуди македонските власти да построят музей от тази страна на границата, само на метри от нея, в който музей, наречен Пелинце, направиха реплика на помещението от заседанието на АСНОМ. Отказът на монасите продължава, поклонението се извършва в музейната част на македонска територия, но така или иначе и този Втори Илинден е държавен празник.

Така че всяка година Илинден, вместо да обединява македонците, ги разделя по линията на тяхното отношение към собствената им история. И на двете места има официални представители на властта, но така или иначе обикновените граждани избират къде да отидат според собственото си разбиране, и според партийната си принадлежност. Крушево и Мечкин камен са територия на ВМРО-ДПМНЕ, докато Пелинце е място на поклон предимно на привържениците на лявата политическа опция, тоест, на СДСМ. Присъствието на знакови фигури от едната опция на място, където преобладават представители на другата, се приема за един вид провокация. Дори покойният вече първи президент на Македония Киро Глигоров, който в масовата представа беше човек, наложен от Белград, беше оплют по време на един Илинден на Крушево от една жена Сребра от Драчево. Скандалът беше голям, но полицията констатира, че президентът бил залят от „течност от неизвестен произход”. Сребра бе обявена за психично болна и така всичко се размина, но остана убеждението, че „едните” македонци няма какво да правят там, където са „другите” такива.

И представете си сега, че Заев беше решил да заведе Борисов на едно от двете места. Та това би означавало, че българският премиер взима страна в тази историческа подялба на македонците, което би било крайно неуместно дипломатически и политически. Затова - ето вариант - Гоце Делчев е икона и за Българите, и за македонците. Какво по естествено да се поклоним пред гроба му в „Свети Спас”. На всичко отгоре костите на героя до октомври 1946 година бяха в България, когато под натиска на Москва и на Тито българските нови власти ги предадоха на Скопие. Но това е друга, много тъжна и много неприятна история, една от много в историята на отношенията между Скопие и София, която мога да разкажа някой друг път.


Напиши коментар

За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си. Вход.


Коментарите се преглеждат и одобряват от модератор.

Още от Костадин Филипов


Жега, не жега - политиката си върви...

18.08.2017


Спомен за Панде Ефтимов

14.08.2017


Изгубени в превода

04.08.2017


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Жега, не жега - политиката си върви...

18.08.2017, Костадин Филипов



Спомен за Панде Ефтимов

14.08.2017, Костадин Филипов



Подялба и на Илинден

12.08.2017, Костадин Филипов


По света и у нас, емисия – 20:00, 22 август 2017 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----