В края на тазгодишния археологически сезон екипът на Националния археологически институт с музей на БАН под ръководството на чл.-кор. Васил Николов ще покаже най-новите находки от разкопките на Слатина. На 19 октомври, събота, от 10 до 15 ч. археолозите ще разкажат за живота в Софийското поле отпреди 8000 години.

Малцина знаят, че европейската цивилизация се ражда и развива в неголям регион от Европа, в който българските земи имат централно място. Това става през периода от края на VІІ до последните столетия на V хилядолетие пр. Хр.

Тогава тук се заселват едни от първите земеделци и скотовъдци на европейския континент, които в търсене на подходящи за уседнал живот природно-климатични условия, донасят новия поминък. Така на брега на Слатинска река възниква и бързо се развива едно от най-големите селища на първата европейска цивилизация, останките от което сега се обозначават като Слатина-София.

Особено място в живота на тази древна цивилизация заема архитектурата – строителство на къщи и други постройки, отбранителни и обредни съоръжения. Натрупалите се останки от продължилия половин хилядолетие живот край Слатинска река достигат дебелина почти 4 метра.

Значителна част от този културен пласт е унищожена, но все пак още има достатъчно възможности да бъде разчетена информацията от древността. Това прави от 1985 г. насам екипът на НАИМ – БАН под ръководството на проф. Николов.

През целия период на археологически проучвания на обекта археолозите си сътрудничат с Регионален исторически музей – София. Там постъпват и всички предмети от живота на древните хора, част от които през миналата година бяха показани в музейна изложба.

Финансирането на разкопките на Слатинското селище през последните години се осъществява по програма Култура на Столична община.