Пристрастяването към телефоните и компютрите в Исландия добива застрашителни размери. То се превръща в проблем, за решаването на който се изисква намесата на психолози и психиатри, а в някои случаи дори и на полицията.

Не просто навик или убиване на време, а истинска зависимост, откъсването от която води до болезнена абстиненция. В малката островна държава с население от 350 000 души, психолози предупреждават, че при някои младежи се стига до крайни състояния.

Ейолфур Орн Янсон, психолог: Когато да изоставиш компютъра, ти се струва същото като да искаш да умреш.

Депресията, родена от тази зависимост, заедно с изолацията от света, може да отключи саморазрушителни импулси.

Ейолфур Орн Янсон, психолог: Имат чувството, че ако не са пред компютъра, не искат да живеят. Имал съм пациенти, които стигнаха до самоубийство. Те са на възраст между 15 и 20 години.

Склонността към пристрастяване е по-силна при момчетата, отколкото при момичетата.

Бьорн Хялмарсон, психолог: Липсата на сън заради постоянно стоене пред екрана води до раздразнение, гняв, тревожност, несигурност, засяга се психическото здраве на подрастващите.

Симптомите са като при всяка друга зависимост, а опитите да се намали времето пред екрана, се приемат много трудно. Стига се до прояви на агресия.

Бьорн Хялмарсон, психолог: Има случаи, когато родителите са принудени да извикат полиция, защото са изключили рутера, за да накарат децата си да поспят. Имало е изблици на насилие, които налагат намесата на спецчасти.

Съветът към родителите е да се намесват колкото се може по-рано. Пристрастяването далеч не се отнася само до Исландия или до младите. Средният американец е прекарал по 2 часа и 51 минути дневно пред екрана на телефона си през 2017. Това значи 5 години и 4 месеца при средна продължителност на живота, според изследване на ComScore, компания за анализ на медиите.

Непрекъснатото скролване по екрана води до липса на способност за концентрация, запомняне и други проблеми.