Португалската певица Жоана Амендоейра излезе за първи път на българска сцена. Една от младите изпълнителки на фадо пя пред публиката в кино "Люмиер". Преди концерта с нея се срещна и екип на БНТ. Ако сте пропуснали шоуто в София, имате още една възможност да видите Жоана Амендоейра в България на 7 декември във Варна, където тя ще изнесе следващия си концерт.

Вижте какъв музикален поздрав за българските си фенове направи тя пред Айше Сали.!

Песните ѝ носят спокойствие и надежда, а усмивката - слънце и топлина в студения ден. Фадото на Жоана Амендоейра следва традицията на португалската музика, но в същото време стилът на младата изпълнителка я нарежда сред новаторите.

Жоана Амендоейра: Преди всичко искам да покажа моята личност и душевност и моя собствен репертоар. Искам да остана в историята на фадото, хората да си спомнят за моите изпълнения и песни, за емоцията, което аз влагам в тях. Тази музика има своята традиция и история, но е много важно към фадото, което познаваме, всеки артист да прибави и своето фадо - чрез изпълненията и композиторите, които пишат нова музика. Само така можем да го запазим живо. Хубавото е, че много изпълнители от младото поколение правят точно това.

Лисабон и атмосферата на старите квартали са сред любимите й теми. А когато се заслушаме, в музиката на Жоана ще усетим аромата на жасмин, ще си кажем, че е време за промяна или като ще открием, че сърцето има много врати и прозорци и ако ги отворим, ще можем да обичаме.

Жоана Амендоейра: Силата на любовта променя посоката на нашия живот. Смятам, че песните трябва да създават усещане за светлина. В този смисъл предпочитам да пея повече за красивата, а не за тъжната любов и предателствата. Но в крайна сметка във фадото има всичко, защото е отражение на нашия живот. Фадото е живот, а животът не е само тъга или щастие. Музиката може да ни пренесе в различен свят и да ни срещне с много различни култури. Да мечтаем или да си спомняме за това, което сме преживели, докато слушаме някоя песен. Музиката носи силата, която идва от сърцата и душите ни. Без нея животът ни щеше да бъде много по-тъжен.