Покрай пазарлъците за минималната пенсия се сетих за един приятел, когото не бях виждал 20 години. За не минималните засега се говори тихо. Тука се сещаме за нещата, когато почнат да ни крещят в лицето.

Та, този човек сега е пощальон. Пощальони има много. Те вършат далеч по-полезна работа, отколкото доста "учени" глави, които греят всяка седмица по медиите. Не става въпрос за това. Този човек преди много години имаше възможности да постигне много. Все още говори почти перфектен немски, помни химията, тъй като години работеше в тази област, чете много и познава футбола. (Всеки в България познава футбола, де.) По ред причини не успя в смисъла, който влагаме всички. Няма кола, рядко излиза от града, живее с 430 лева на месец и ремонт на повреден кран на чешма му се струва като да построи нова къща.

Въпреки това не мрънка. На ден минава около 15 километра и разнася най-вече рекламните брошури на големите магазини с промоциите. Днес никой не пише писма и не праща телеграми. Днес получаваме по пощата само сметки. Дори възрастните имат имейли и фейсбук. Някои откриха и Вайбър. Технологиите минават всякакви граници, дори и за тези с минималната пенсия. Най-много да му дадат да разнесе пенсии на хора, дето нямат банкови карти.

Веднъж объркал и дал 50 лева повече на някого. Разбира се, никой не си признал, че взел повече пари, та раздавачът покрил загубите. Удържали му два месеца по 25 лева, щото с тая заплата, няма как да покрие наведнъж загубата.

Точно възрастните хора са и най-големите потребители на "стоката" на пощальона. Разказа как в някакъв жилищен блок всеки ден го чакал пенсионер, че даже и му се карал, ако закъснява. Всеки път го направлявал, в коя кутия да слага брошурите. "С трескав поглед сочи - "Тука, тука, тука...." и сочел кутиите на такива като него. "Младите не заслужават, щото имат пари и не им трябват промоции", бил железният аргумент. Знаете ги пенсионерите. С пазарска чанта могат да обиколят целия град, ако прочетат, че доматите са с 10 стотинки по-евтини.

А на друго място имало добре изработена табела с надпис: "Не взимайте всички рекламни материали да има и за другите". Изстрадан вопъл на човек, на когото му е омръзнало да чува хвалбите на другите, как са си купили евтино сирене, а за него не е останало.

Между другото един чичо гони тези раздавачи щом ги види. Гони ги както онзи самопровъзгласил се Динко от Ямбол гони бежанците, дръзнали да потърсят убежище тук. На въпроса: "Що, бе?!" - отговаряше: "Ами няма да ми пълнят кутията". Аргументът, че тези хора си вършат работата не минава. Сложи във входа си маса с надпис "За рекламни материали". Пощальоните съвестно ги оставяха там, той ги вземе и хвърли в коша... Луда работа. Да си раздавач не е лесно, ако някой си мисли.

То всеки смята, че неговото е най-тежко, а другите "живот си живеят".

Както разбирате - гонят ги командват ги... Глобяват ги наистина, ако в кутията се подава част от брошурата на магазина Х, щото конкуренцията виждала. Поне в района на този с немския е така.

Що разказвам това? Защото този човек ще се пенсионира след 5-6 години. Пенсията му няма да е кой знае колко по-висока от минималната, която сега спазариха, демек от на този, който на ден и един километър не е минавал извън дома си и почти не е работил, ако до тогава не стане така, че да се пенсионира на 70 години и да минава вместо по 15, по 20 километра на ден.


Напиши коментар

За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си. Вход.


Коментарите се преглеждат и одобряват от модератор.

Още от Георги Младенов


И като стана въпрос за избор

29.03.2017


"Самсуняка" е особен вид човек

17.03.2017


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Войната на страха

Вчера, 13:58, Александър Детев



Стъпки по пътя към еврозоната

15.06.2017, Ива Стойкова



Шампанско се лее на площада в Скопие

03.06.2017, Костадин Филипов


По света и у нас, емисия – 20:00, 22 юни 2017 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----