Посланикът на Турция в България даде специално интервю за БНТ, в което говори за турската операция в Сирия.

С н.пр. д-р Хасан Улусой разговаря Цветелина Йорданова.

Ваше превъзходителство, каква е целта на турската военна операция в северна Сирия и каква предвиждате да е нейната продължителност?

Н.Пр. д-р Хасан Улусой, посланик на Турция в България: Антитерористичната операция, която Турция започна на 9 октомври, е на принципа на законната самоотбрана и защита на националната сигурност. Целта е прочистване на района в североизточна Сирия, на запад от река Ефрат от терористични елементи и създаване в този район на 30-35 км зона за сигурност. Тази операция има предистория. Терористичната групировка "Ислямска държава" беше много активна в северна Сирия. През 2015 година в борбата срещу нея беше включено и сирийското крило на марксистко-ленинистката терористична организация ПКК, която в Сирия е под името Сили за народна защита или Партия "Демократичен съюз". От самото начало се опитвахме да обясним, преди всичко на нашите приятели от САЩ, че те са крило на ПКК, че са едно и също, но това не доведе до промяна в разбирането една терористична групировка да действа срещу друга в прочистването на района.

След започването на сегашната операция, на много места са открити плакати и снимки на ръководителя на терористичната организация ПКК Йоджалан, който е осъден и е в затвора и става ясна органичната връзка между тези две организации. През последната година двете терористични организации заедно извършиха над 300 терористични нападения и посегателства на наша територия или в гранични райони на Турция. Има твърдения, че това е противопоставяне между кюрди и турци. Това в никакъв случай не е вярно. Става въпрос за борба срещу марксистко-ленинистката групировка ПКК и нейните клонове в Сирия.

ЕС осъди военната операция, Вашингтон наложи санкции, как приемате реакциите на международната общност?

Реакции винаги ще има. Представете си страна, в която почти всеки ден на южната й граница се извършват терористични актове, прониквания през границата, умират хора, малки деца остават под бомбите. Редом с това в региона ви протичат сепаратистки дейности, извършват се нападения над териториалната цялост. На всичкото отгоре милиони хора от Сирия, бягайки от нестабилността и войната идват в страната - това са около 4 млн. души. В такава ситуация какво биха направили другите страни? Намирам за неоснователни опасенията, че борбата срещу ИД ще отслабне, тъй като досега Турция е неутрализирала над 4000 бойци на тази терористичмна организация. Турция е единствената страна, която се бори срещу тази организация на терен.

Турция ще поеме и своята отговорност, след като прочисти тези райони, по отношение на чуждестранните терористи - онези членове на ИД, които са държани в затвори и техните семейства. От правна гледна точка, е редно тези терористи да се върнат в своите страни. Важно е и завръщането на членовете на семействата им и тяхното реабилитиране. Много от тях са дошли от страни - членки на ЕС. Тук искам да подчертая, че доколкото ми е известно, сред чуждестранните бойци - терористи няма нито един български гражданин.

Как гледате на ролята на България в тази ситуация и в диалога с ЕС, за който страната ни настоява и предвид утрешната среща на върха в Брюксел на лидерите на страните от ЕС?

Нашият съсед, приятел и съюзник България ни разбира много добре, приемаме това със задоволство. Българската страна е за поддържане на диалога между Турция и ЕС и не е настроена позитивно по отношение на евентуални санкции спрямо Турция. Изказваме своята благодарност, тъй като това е разумният подход. След Съвета по сигурността, е отправен призив за прекратяване на операцията, която Турция води. Едно от притесненията е, че би възникнала хуманитарна криза, която би създала миграционен натиск. Всъщност е тъкмо обратното, благодарение на тези операции, хуманитарните кризи намаляват и чрез прочистване на тези райони от терористи, ще се даде възможност на доброволен принцип и по един сигурен начин, между един и два милиона бежанци да се завърнат в своята родина. А това ще доведе до намаляване на миграционния натиск.

Ще продължи ли Анкара да спазва споразумението с ЕС за бежанците и може ли България да очаква засилен миграционен натиск по южната си граница?

Бих искал отново да подчертая, че в това отношение ние имаме едно прекрасно сътрудничество с България, което може да служи за пример. Турция ще продължава да спазва споразумението с ЕС, така стриктно, както и досега, няма съмнение в това. Но още от самото начало на този процес ЕС е тази страна, която не изпълнява своите ангажименти в много сфери - във финансовата част, във визовата либерализация.

Има ли Анкара намерение да поиска задействане на чл. 5 от Вашингтонския договор при сегашната военна операция и има ли основания за това?

Това е интересен въпрос. В историята веднъж вече е прилаган чл.5 от Вашингтонския договор във връзка с международната борба с тероризма. Както е известно след ужасната атака на Ал Кайда през 2001 година, нашият съюзник САЩ се позова на чл. 5 от Северноатлантическия пакт за колективна отбрана. След призива съюзническите страни, включително и Турция, се включиха в операцията в Афганистан и дадоха най-добрия отговор на цивилизования и демократичен свят срещу международния тероризъм. По отношение на борбата с тероризма, ние очакваме от нашите приятели и нашите съюзници, най-малкото разбиране и проявяване на солидарност. Ако успеем да постигнем това, да накараме нашите съюзници и приятели да проявят солидарност с нас, ще бъде голям успех.