Правителството предлага на НС проектът за АЕЦ "Белене" да бъде рестартиран и да се търси стратегически инвеститор, който съвместно с държавата да построи централата. И вицепремиерът Томислав Дончев, и енергийният министър Теменужка Петкова са категорични, че България няма да осигурява държавна гаранция за проекта и няма да обвързва реализацията му с клауза за дългосрочно изкупуване на произведената електроенергия.

След като през 2012 г. първият кабинет "Борисов" и парламента гласуваха мораториум върху строителството на АЕЦ "Белене" поради липсва на средства и стратегически инвеститор, кабинетът "Борисов 3" реши да рестартира проекта.

Томислав Дончев, вицепремиер по европейските фондове и икономическата политика: Нали знаете кога се прави рестарт - когато Операционната система е натрупала грешки и не работи. Понякога при рестарта системата започва да работи по-добре.

След анализа на шест варианта за бъдещето на проекта - в крайна сметка кабинетът предлага държавата да привлече инвеститор, а България да участва с площадката, оборудването и лицензите за нова атомна централа.

Томислав Дончев, вицепремиер по европейските фондове и икономическата политика: Абсолютно нелепо е това решение да бъде вкарано в координатна система на някакви геополитически емоции - изток, запад. Ние имаме български реактори, които са българска собственост и сме длъжни да намерим най-доброто решение.

Прогнозната стойност на централата е 20 млрд. лв.

Проектът АЕЦ "Белене" или ще бъде реализиран на пазарен принцип, или изобщо няма да бъде реализиран, беше категоричен вицепремиерът Томислав Дончев. По думите му, раздвижване на площадката на АЕЦ "Белене" може да има най-рано през 2020 година.

Целта е до края на тази година кабинетът да обяви процедурата за избор на стратегически инвеститор.

Теменужка Петкова, министър на енергетиката: За да може да видим колко реален е инвеститорският интерес, който през последната една година доста сериозно се заявява.

Четири били заинтересованите инвеститори за "Белене", обявиха Дончев и Петкова, но без да уточняват кои. Последните заинтересовани, според публично оповестена информация, е Китайската държавна ядрена корпорация, руската "Росатом" и френската "Фраматом".