Темата дали децата да посещават или не образователни институции поражда ожесточени спорове, особено сега, когато коментираме и хилядите двойки от матурите. Категорично в момента преподаването в много от училищата ни – и общински, и държавни, и частни – е в състояние на колапс и усвояването на науките от учениците продължава да показва катастрофални резултати на зрелостните изпити.

© БНТ

Поредната отиваща си учебна година е. Децата се вълнуват от предстоящата ваканция и от приключенията, които планират отдавна. Училищата приключват срочни оценки, организират екскурзии, подготвят тържества, или приобщават малките към различни други по-интересни събития, за които през годината не е имало достатъчно време. Усеща се приятна суматоха около завършването.

Суматоха цари и при родителите на децата–домашни ученици. При тях обаче тя е целогодишна по ред причини: вътрешно са колебливи дали все пак постъпват правилно, когато не пускат децата си на училище, нямат сигурност, че ученичетата им ще получат официална диплома, а и обществото рядко приема решението им.

Темата дали децата да посещават или не образователни институции поражда ожесточени спорове, особено сега, когато коментираме и хилядите двойки от матурите. Категорично в момента преподаването в много от училищата ни – и общински, и държавни, и частни – е в състояние на колапс и усвояването на науките от учениците продължава да показва катастрофални резултати на зрелостните изпити. Учебниците пък са пълни с абсурди, а навикът да се назубрят е още по-голям абсурд. И ето така образователният лабиринт доведе до незнание, полуграмотност и безславни реформи. Но въпреки всичко училището би трябвало да има шанс, защото с воля системата му може да бъде променена, докато отчужденото от света чрез домашното си образование дете трудно се влива обратно в него.

Ходенето на училище, освен придобиване на знания от различни научни области, каквито безспорно се осигуряват и на домашните ученици вкъщи, е начин детето да влезе в среда на други деца, да намира приятели, да си създава интереси, да решава проблеми, да среща хора на различна възраст, с различни умения, различен морал, различен светоглед, различен пол, то да се учи от тях и те да се учат от него. В училище детето отгръща житейски уроци, свързани с дисциплината, упоритостта, сътрудничеството, разбирането, постоянството, последователността. Тези умения спокойно биха могли да се предадат и от мама, но доказано човекът е социално създание, част от обществото е и мястото му след определена възраст е сред другите хора.

Това с особена сила важи за децата. Когато те растат и учат само сред познатото си домашно обкръжение, когато майката и бащата съвместяват ролята и на преподаващи, а братята и сестрите – на съученици, когато светът на ученика е само домашният уют, когато похлупакът на дома ограничава нормалната необходимост да се свърже с другите и да търси приятели, когато е изолиран от външния, макар и често враждебен свят, способен ли е психологически един ден да напусне удобството на детството и да се чувства пълноценен сред останалите, с които неминуемо рано, или късно ще се срещне?

Ами първото влюбване, ами момчешките закачки и момичешките шушукания, ами чатовете с приятели (защото компютрите не се ползват само за Уикипедия и онлайн учене), ами приятната умора след едночасовото физическо с класа и забавленията по време на обяда в училищния стол, ами дългото прибиране с шумни приятели след часовете към дома и т.н...

За родителите на домашните ученици тези преживявания вероятно са от елементарен характер, но за децата им са част от развитието. Готови ли са майките да се месят рязко в естествени процеси, за да задоволяват егоистични подбуди, че е добре детето да си е при тях, в семейството? Готови ли са бащите да понесат отговорността за травмите на младежите си в бъдеще?

Разумният човек разсъждава дългосрочно, а от родителите се изисква да бъдат разумни. Вече не живеем във времето, когато прекрасната майка на Томас Едисон се е погрижила сама за образованието на сина си. А и тя е била посъветвана от недобросъвестен педагог да го направи. От криворазбрани добри намерения децата да бъдат защитени у дома, съществува опасност да се създаде дългогодишна неувереност у тях.

Може би домашното образование е по-солидно от това в училище, защото организацията на времето над учебниците се определя по различни правила. Със сигурност е и по-спокойно като процес, защото конкуренцията е далече и зад стените на дома тя остава незабелязана. Но монотонността на детските дни вкъщи и непостоянното общуване с другите поставя своите рискове. И това е много по-важно от решаване на тестове за интелигентност и усвояване на учебен материал.

Самотникът, дори и този с висок коефициент на интелигентност, си остава самотник. „По-добре самин, но не с глупци, ей богу“ (по Омар Хаям) е красив поетичен цитат, но пък и животът не е литература.

И като заключение ще добавя, че има поне три неща, последствията от които за загрижените родители би трябвало са по-притеснителни от достъпа на децата им до газираните напитки и бисквитите с глутен в училищните бюфети. Те са свързани все с новата тенденция за „домашност“: домашно раждане, домашно самолечение и домашно образование.

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Милена Михайлова


Почистете реките, идва есента!

31.08.2016


На гребена на вълната да се похарчат едни големи пари

19.08.2016


Къде са мъжете в българското училище?

13.08.2016


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Ще пие ли Пендаровски вода от извора

10.11.2019, Костадин Филипов


Реквием за един успех

02.11.2019, Костадин Филипов


Няма реформи по време на кампании

27.10.2019, Костадин Филипов


Октомври ще бъде април, или май…

19.10.2019, Костадин Филипов



По света и у нас, емисия – 20:00, 15 ноември 2019 г. Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----