Тогава - на 8 септември 1991 година, след референдум в Македония повечето граждани отговориха положително на въпроса: Дали сте за свободна и независима Република Македония с право тя да сключва съюзи с други суверенни републики? И вечерта на този ден, от трибуната на площад „Македония” в центъра на Скопие, президентът Киро Глигоров обяви, че референдумът е победил и че Македония става независима и суверенна държава.

Което означаваше, че и тя по примера на други републики от бившата СФРЮ се отделят от нея. Но ако за онези републики от севера на Титова Югославия - Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, това бе някак си по-естествено, (Хърватия например има исторически спор със Сърбия, който дори и Тито не успя да заличи напълно!), то за винаги вярната до слепота на Белград Македония това беше до голяма степен изненада. Но македонците решиха да се отделят, макар че ако обърнете внимание, зададеният на референдума въпрос има две части.

И досега експерти твърдят, че за да мине първата половина на питането - дали искате Република Македония да стане независима и суверенна държава, което е по-важното, да не кажем и най-важното, е трябвало да добавят и това за правото на новата държава да сключва съюзи с други суверенни държави. За да мине първото, е трябвало да се запише и второто. Някак си ако може да се излъже историята - хем да бъде изпълнено историческото желание на македонците за своя самостоятелна държава, хем, ако може, това да стане безболезнено. В смисъл, че ако условията се променят, утре Скопие отново да влезе в съюз с другите републики от бившата СФРЮ, които също заявиха, че се отделят от федерацията. И по-скоро, че обръщат гръб на Сърбия, която доминираше в Титова Югославия, което пък Хърватия, например, не можеше да приеме в никакъв случай.

Няма какво да се крие, особено днес, след 26 години от 8 септември 1991 година - комбинацията от двете части на въпроса от референдума целеше да получи подкрепата на всички онези македонски граждани, които не биха имали нищо против да имат своя държава, но някак си не можеха да преглътнат това, че от утре ще живеят без да бъдат командвани от Белград, че ще могат да решават собствените си съдбини без непременно да имат съгласието и одобрението от север, без да се чувстват горди югославяни, а ще бъдат едни обикновени македонци.

Някак си опростявам нещата, но тогава, в онези първи дни на независимостта дори сериозни хора, мислещи хора, образовани хора, които заради тези си качества влязоха в първия ешелон на първата власт на независима Македония, не виждаха далечна перспектива в живота на новородената държава Република Македония. Други не можеха да си представят, че събуждайки си една сутрин, те вече не са част от Югославия, а са жители на една от най-бедните републики на бившата вече и разпадаща се кърваво федерация. Ще го кажа ето така, използвайки случая с един мой днешен приятел, надявайки се да не ми се обиди, че цитирам неговия случай. Но той беше симптоматичен за много от кадрите на управлението на младата държава, които до този момент бяха здраво свързани с идеята за Югославия и не можеха да си представят, че нея вече няма да я има.

Става дума за професор Денко Малевски, първият министър на външните работи на Република Македония. Интелигентен, подготвен като преподавател по международни отношения в Скопския университет, той застана начело на новата македонска дипломация в първия кабинет на първия премиер на независима Македония Никола Клюсев, но веднъж или два пъти си позволи да заяви публично, че той не може да си представи и един ден да живее без Югославия. Някак си не вървеше хем да си министър на външните работи, хем да милееш за една вече разпадаща се държавна структура. Един вид се получи сблъсък на интереси, както сега се казва. Скоро проф.Малевски напусна поста си, но остана в македонската дипломация и бе пратен като постоянен представител на страната си в ООН в Ню Йорк. Днес той е един от най-принципните защитници на демократичното и самостоятелно развитие на Република Македония, търсен събеседник за разговори по електронните медии, издирван за интервюта, колумнист е в малкото останали печатни издания в страната. Имал съм професионалното и лично щастие да го познавам, да разговарям с него и винаги, когато съм го молел за интервю, винаги се е отзовавал. Често съм давал телефона му на български колеги, които заминават в командировка за Македония и съм им препоръчвал, ако се срещнат с него, да слушат внимателно един интелигентен и умен мъж. За разлика от много негови колеги, които имат преднамерена „амнезия” за миналото на своите предци като хора с ясно българско самосъзнание, Денко Малевски е наясно и даже в един- два текста го написа недвусмислено. Да, неговите дядо и баба са си били чисти българи, после ситуацията в Македония коренно се е променила, генерациите една след друга са били зомбирани с фалшификатите на македонската псевдо- наука, за да се стигне днес до това дори двадесет и шест години след като държавата им е независима, да се страхуват да казват, че имат роднини в България, например.

Така се е случвало, че като неписано правило винаги около 8 септември все ще се намери някой, който да припомни, че , да, ние станахме независима държава, референдумът даде положителен резултат, но нека не забравяме, че в правния мир продължава да съществува и втората половина на въпроса, за която стана дума по-горе. Даже отговорни юристи твърдят, че ако искаме казусът да бъде изчистен максимално, трябва да се намери начин тази втора половина да намери своето правно решение. Иначе винаги ще виси някъде във въздуха и ще трови празничното настроение.

И не само около 8 септември.

Иначе празникът е хубав, по традиция беше отбелязан с голям концерт на същия площад, на който преди 26 години Македония бе провъзгласена за независима и суверенна държава.


Напиши коментар

За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си. Вход.


Коментарите се преглеждат и одобряват от модератор.

Още от Костадин Филипов


Чомовски - баща и син

Вчера, 13:42


Горещо, още по-горещо... избори

15.09.2017


И Атина мисли за 15 октомври

01.09.2017


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Чомовски - баща и син

Вчера, 13:42, Костадин Филипов


Сагата с българския изтребител

22.09.2017, Александър Марков




Горещо, още по-горещо... избори

15.09.2017, Костадин Филипов


По света и у нас, емисия – 12:00, 25 септември 2017 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----