Не знам дали усетихте, но Борисов вече съвсем не е същият. След трагедията в Ница той заяви нещо, което долу-горе значеше „Ние, западният свят, сме си виновни“. Да, „решителни сме“, „скърбим“, „няма да им се размине на терористите“ и т.н., но най-вече „ние сме си виновни“.

През това време Борисов заговори за мирно Черно море, после пък се обади на Путин да говорят за енергийните проекти. В момента вероятно се чуди дали България да влиза в някакви общи отбранителни действия с Вишеградската група и т.н.

Някъде там отново се прокрадна идеята за АЕЦ „Белене“.

Вече се вижда ясно, геополитическият баланс в България очевидно се пренастройва. Особено след новото сближаване Турция – Русия, България явно осъзнава рисковете от това енергийните трасета да ни заобиколят, а потокът от бежанци (например) – не. Затова България балансира, гледа да е в добри отношения с всички.

Това последното отдавна е банално ясно, но по всички личи, че навлизаме в съвсем нов епизод от балансьорските усилия на Борисов. Пребалансираме. Премиерът отваря все по-широко вратата към Русия.

Изборите в САЩ вещаят неяснота и някак си САЩ се занимава със себе си. Европа свали гарда и националните държави започнаха по-ярки действия. Архитектурата на сигурността, навиците в Западния свят са подложени на преоценка. Пред очите ни една страна напуска ЕС, друга може да напусне НАТО, а САЩ могат да напуснат... света, т.е. да заемат изолационистка поза.

При това положение Борисов няма какво друго да прави освен още от същото: баланси до последно.

Какви ще бъдат вътрешнополитическите последствия от новия етап? Вероятно отново ще се отвори темата за голяма коалиция ГЕРБ – БСП. Не е ясно дали ще стане, но ще замирише на това. То може да минава през всякакви причудливи формули и т.н. И да бъде разказана като спасителен вариант срещу външните заплахи.

Подобна идея ще даде възможност на Борисов да подели отговорността с някого – защото той прекрасно знае, че бавно и полека подкрепата за ГЕРБ също се износва и се мъчи да мисли в дългосрочен план.

За БСП пък подобна перспектива е нещо като заден вход към властта. Ако до тогава БСП е успяло да запише и няколко имиджови червени точки, още по-добре. Например, с потенциално добро представяне в президентските избори.

Вероятно новата ситуация ще даде възможност на Борисов окончателно да се вживее в ролята на „баща на нацията“. Услужливи апологети ще започнат да говорят и за сливане на президентски и премиерски правомощия в президентска република или за някакъв модел на наместник на Борисов на премиерския пост и т.н.

Опозициите допълнително биха се поразмили. Би узряла, вероятно, и нова популистка алтернатива – защото когато няма опозиции една срещу друга, се появяват опозиции „срещу всички“.

Всичко това би било обяснено като стабилност.

Разбира се, сценариите могат да се развият и по коренно различен начин, но при всички положения, опитите да не се правят резки движения навън ще се превърнат и в опити да не се правят резки движения и вътре. А тревогата от това, което става по света, ще направи българите по-невзискателни към вътрешнополитическия процес и по-склонни да се хващат за сигурни, познати опции, обединения, превъзмогване на различията, национални съгласия и пр.

Това е добра новина за Борисов – каквото и да реши да прави за президентските избори. Но не е ясно дали е добра новина за всички нас. Защото когато политиците спрат да бъдат коректив един на друг, почти не остава кой да им пречи да крадат.


Още от Първан Симеонов


Националсоциализмът на българските избори

03.02.2017


Опит за баланс

21.01.2017


Планът "Цачева"

03.10.2016


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове



Името, глупако, името!

10.08.2018, Костадин Филипов




Един спомен отпреди 55 г.

27.07.2018, Костадин Филипов


По света и у нас, емисия – 12:00, 20 август 2018 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----