В Сърбия днес се състояха предсрочни парламентарни избори, избори за областен парламент във Войводина и местни избори в 14 общини.

Министър-председателят Александър Вучич свика изборите две години по-рано с цел да получи силна подкрепа за реформите, необходими за присъединяването на Сърбия към Европейския съюз. 46-годишният бивш ултранационалист, чиято Прогресивна партия спечели 48% от вота през 2014, търси пълно мнозинство в новия парламент с планове да приватизира губещите държавни предприятия.

Александър Вучич, министър-председател на Сърбия и лидер на Сръбската прогресивна партия: Ако спечелим мнозинство, се надявам, че ще се доближим до европейския стандарт на живот в следващите години. Ще продължим европейския си път, като запазим връзките с традиционните си съюзници на изток като Китай и Русия. Вярвам, че добри времена очакват Сърбия.

Очаква се Вучич отново да разчита на подкрепа от сегашния си коалиционен партньор и втората политическа сила - Социалистическата партия на Сърбия на Ивица Дачич.

Главните цели на социалистите са постигане на по-голяма социална справедливост, социално осигуряване и политическо решаване на косовския проблем.

Те обаче се съгласиха с политиката на икономии, прилагана от Прогресивната партия, включително с орязването на заплатите в държавния сектор и пенсиите.

Ивица Дачич, лидер на Социалистическата партия на Сърбия и министър на външните работи: Ние защитаваме интереса на обикновения човек.

Политическият пейзаж в страната обаче може да бъде усложнен от завръщането на Сръбската радикална партия на Воислав Шешел.

Оправдателната присъда на Шешел по обвиненията за военни престъпления в Международния трибунал в Хага през март дава шанс на ултранационалистите да станат сила в следващия парламент.

Те искат прекратяване на преговорите за членство в ЕС, формиране на близък съюз с Русия, спиране на приватизацията и налагане на големи мита за внос.

Воислав Шешел, лидер на Сръбската радикална партия: Основната ни цел засега е да спечелим поне 84 места в парламента, така че никой да не може да променя сръбската Конституция без нас, радикалите, защото най-голямата опасност, която ни очаква в близко бъдеще, е промяна в Конституцията, съобразена с желанията на западните сили.

Орязването на държавните разходи и повишаването на данъците помогнаха на Сърбия да намали бюджетния си дефицит почти наполовина през миналата година. Възстановяването на икономиката от рецесията обаче е бавно и нивото на безработица остава около 18 процента.