Цайтнот ли? Спортен термин от шахмата, който се употребява да даде знак, че на някой от двамата шахматисти, или и на двамата заедно, определените за играта четири часа не стигат. Той или те „изпадат в цайтнот”, липса на време, и от бързане за наваксване лесно грешат при местенето на пешките. Това е то „цайтнот”!

© снимка: БТА / АРХИВ

Така се случи, че и преговорите между Скопие и Атина за името на Македония май изпаднаха в подобна ситуация на липса на време. Уж двамата министри на външните работи Никос Козияс и Никола Димитров бяха принципно договорили всичко, уж оставаше само да се уточнят някои дребни технически подробности от експертите- правни и други.

И след това премиерът на Македония Зоран Заев да звънне на колегата си Алексис Ципрас и да му каже - о,кей, и двамата да отидат в района на Преспанското езеро и там да подпишат договор. С този договор трябваше да тръгне да се раздвижва цялата схема от мероприятия, разположена във времето така, че Скопие да „хване влака” в едната посока- към дата за преговори за членство в ЕС, и в другата, към пълноправно членство в НАТО. Крайните „гари” на тези два влака са известни – срещата на върха на лидерите на ЕС на 29 и 30 юни, и заседанието на Съвета на НАТО в Германия на 12 и 13 юли.

Пропускането на тези дати ще означава ново чакане, ново късане на нервите, нова доза скептицизъм по отношение на възможностите на Скопие ина Атина да намерят полезно и, обърнете внимание- навременно, решение на дългогодишния спор. И заедно с това, ще станем свидетели на още по-яростна битка от страна на вътрешната политическа и обществена опозиция както в Македония, така и в Гърция, която си има своите сметки по отношение политиката на Ципрас и на Заев към формулата, по която спорът може да бъде решен. Вече видяхме някои масови протестни прояви и в Македония, организирани от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, и в Гърция, зад които застанаха опозиционната партия Нова демокрация и голяма част от клира на Гръцката православна църква.

Казвам всичко това защото наистина всяко изчакване без причина означава губене на време, а и на темпо в динамиката на преговорите. Прословутото „ало” на Заев до Ципрас, което уж беше въпрос на дни, не, на часове, все не се случва. На критиките за бавенето на топката от страна на Скопие оттам официално отговориха, че предпочитат да изпипат всички технически подробности на бъдещите договорености с Атина, пък дори ако това е свързано с бавене на времето.

Важното е налице да има договор, който наистина с компромисния си характер да е приемлив и за двете страни. Че както се знае, той ще бъде подлаган на обсъждане в парламентите, при това –в македонския на два пъти, а там опозицията е наострена и готова на отпор. За Македония има и още едно сериозно задължение, и то е документът с новото име и всичко останало за употребата му да бъде подложен и на всеобщ референдум в страната.

На всичките успокоителни сигнали, идващи от Скопие, че всичко ще бъде наред и навреме, в Атина настойчиво, но коректнопредупреждават, че ако Македония и премиерът й Заев искат записаното в рамковия документ да се случи, последният срок за одобрение е неделя, 10 юни. Ама, чакайте- това, както се казва, дори не е днес, то е вече вчера, като се има предвид сложния и бавен ход на политическото време. Което означава само едно- времето не стига. Нали ви казах- цайтнот!

Оттам нататък рискът нещата с датата за преговори за членство в ЕС и за членство в НАТО да се провалят е огромен, при това напълно реален. Като гледам, дори вече започнаха да търсят евентуалните виновници за един нежелан провал. А щомвече се търсят виновници, работата отива на зле. В някои гръцки медии се прокрадва името на външния министър на Македония Никола Димитров, който бил изправен пред дилемата или да бъде големият победител в преговорния процес и да се понесе на крилете на славата, или да потвърди впечатлението за своята твърдост и нежелание да прави отстъпки, пък дори това да му струвало поста. Младият Димитров бил предпочитал второто, значи, нещата отиват в посоката, в която договореност няма да има.

Нека, все пак, приемем с цялата им условност тези твърдения на гръцкия печат. Или да ги таксуваме като една от поредните „хватки” чрез медиен и публичен натиск процесът да помръдне от мястото, на което се намира. Може и така да е. Тук ще цитирам един германски колега, който в цялата работа видя една добра и една лоша новина. Добрата, според него е, че решението на спора за името между Македония и Гърция е толкова близко, колкото никога досега. А лошата е, че вземането на това важно решение е най-трудното, отколкото когато и да било.

А времето си върви. И стигаме –до какво! До цайтнот, разбира се!


Още от Костадин Филипов


Борбата за новото име тепърва започва

15.06.2018


Уж всичко е готово, ама не...

01.06.2018


Две години затвор - първата присъда на Никола Груевски

26.05.2018


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Борбата за новото име тепърва започва

15.06.2018, Костадин Филипов


Преговорите за името са в цайтнот...

09.06.2018, Костадин Филипов


Уж всичко е готово, ама не...

01.06.2018, Костадин Филипов




По света и у нас, емисия – 12:00, 19 юни 2018 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----