Историята на англичанина Мик Купър и жена му Кристин е наистина луда. Преди 9 години дошли, заради приятели в крайдунавското Ново село. И се влюбили в природата. Англичанката Кристин пожелала дом в най-бедния край на България, откъдето всички българи бягат. Така двамата започнали отначало - нов живот в Ново село.

Мик Купър: „Аз съм луд и то как! Започнах това пътуване през 2008 г. и все още бутам, бутам, бутам, за да стигна до мечтата си.“

Ново Село

Мик Купър: Видяхме много, много сняг, който скриваше бедността. Така че първата ми представа за България беше добра. Но после снегът се стопи, дойдох през март същата година, за да си оставя мотоциклета, и си казах: Оооо, виж ти! Но все пак решихме да дойдем в България.

Кристин Купър: Заобичах Ново село изведнъж. Красиво е да живееш тук с Дунав, да гледаш лодките нагоре – надолу по Дунав. Надявам се един ден да се кача на една от тези лодки. Красиво място за живеене е това село.

Те идват от Норич, Източна Англия. Мик бил директор и майстор готвач в един от най-престижните колежи по хотелиерство и готварство на острова. Кристин работела като офис мениджър. Сега Мик има кафене-пекарна във Видин.

Кристин Купър: Винаги казвам, че няма шанс да ти е скучно с Мик Купър. Той винаги казва: "Имам идея. Мислех си да направя това. Искам да направя онова. Винаги има нещо ново в този Мик Купър. Няма втори като Мик Купър!
Павлина Йончева: Много хора казват, ама остави ги те са англичани, няма значение, че са англичани, те са просто разкошни.

Павлина е готвачка в пекарната на Мик. Но тя е и негова дясна ръка. Някога Павлина се е борела с немотията във видинския край. Сменяла квартири, пътувала по градовете, за да търси прехрана за себе си и трите си деца.

Павлина Йончева: Преди да срещна Мик, животът ми беше много по-лош, отколкото сега.

Всъщност животът й ще се окаже част от фамилната история на семейство Купър.

Павлина Йончева: Мик и съпругата му Кристин също много ми помогнаха, с пари, с дрехи, с обувки за децата. Абсолютно за всичко, просто са хора с широки сърца.

Павлина обича това семейство като свое, защото е свързана с него по особен начин. Някога Мик също познавал бедността. Родителите му нямали пари. За всичко разчитал на себе си. Така се научил да работи и да пести.

Мик Купър: Повечето българи, предимно в този район мислят, че щом си от Англия, значи имаш пари. Например: Бяхме на пазара с приятели. Искахме да си купим кокошки. Приятелите ни Пепи и Яна бяха с нас. Говорихме с продавача в магазина, колко ще струва, а той каза 10 лв. един брой. Добре, че беше Яна да ми каже,че е по-малко.

Неведнъж му се е налагало да се сблъска с българската реалност. Преди да отвори пекарната, имал по-голяма мечта - да направи училище по готварство в Ново село. Идеята му хрумнала, когато видял Дома за деца и юноши в селото. Започнал да води кулинарни уроци на децата. Харесал си сграда, която се намира срещу пощата. Дори направил проект за ремонт и уж намерил съмишленици за идеята.

Мик Купър: Говорих с хора от Ново село и им казах да направим училище по готварство! Те казаха: Страхотно. Брилянтна идея. Фантастично, може да го направим. Можем!. И това беше мечтата, но мечтата никога не се сбъдна.

Обещанията останали само на думи. Съдействие така и не получил. Но безразличието и административните пречки не го отказали от децата. Заедно със свои приятели от Англия и България създал фондация "Феникс“. С тяхна помощ отваря и пекарната. Не е училище по готварство, но там пък дава работа на всеки, който иска да се труди усърдно.

Мик Купър: Хората не ми вярват. Питат ме: Защо го правиш? Аз им казвам, защото искам да помогна на децата. Все ме питат – каква е твоята печалба? Има някаква полза. Още ме питат - защо помагаш на хората? Защо харчиш пари и даваш шанс на хората? Повечето българи не помагат на другите хора. Ето моя личен опит от видинския край.

Всяка седмица мистър Купър учи децата на кулинарно изкуство. Иска, като излязат от Дома, да не останат на улицата, а да имат занаят, с който да намерят работа лесно.

Мик Купър: Можеш да дадеш на България пари, можеш да дадеш пари на Дома за деца, но това няма да помогне на България, защото единственият начин да й се помогне, е да се развие човекът. Да си сигурен, че децата ходят на училище, да развиваш образованието, да вдъхновяваш хората. Така България може да възкръсне от пепелта като феникс.

Помощ и доверие. Павлина още помни как Мик й повярвал. Дал й шанс да започне отначало. А тя му се отблагодарила като станала най-довереният му човек.

Павлина Йончева: Моите деца бяха в Дом за деца и юноши в Ново село. Мик и неговата съпруга ми осигуриха работа, осигуриха ми собствен дом. Помагат ми в трудни моменти. Благодарение на тях успях да взема децата си от Дома и да им подсигуря всичко останало.

Павлина продължава да помага на Кристин с работата в къщата и градината. Заедно се грижат за животните. Българката намерила второ семейство, а Кристин - спокойствието, което винаги й липсвало.

Павлина Йончева: Мик обучи големия ми син, който завърши миналата година, в готварство, заведе го на екскурзия във Франция. Сега синът ми е в София, работи, помага ми с пари.
Кристин Купър: Животът, който имам е този, който винаги съм искала. Исках да имам кучета, кокошки, котки. Исках да имам дом, където семейството ми може да дойде и да остане. Харесвам живота си тук. Не очаквах, че ще съм толкова щастлива.
Мик Купър: Добре съм, работя, това което харесвам, но не съм напълно щастлив. Защото съм полууспял. Не съм щастлив, но съм добре. Ако не бяхме измамени в миналото, ако хората вярваха в нещата, които можехме да направим, тогава щях да съм напълно щастлив.

Анита Миланова: И в какво вярвате?

Мик Купър: Вярвам в човешкия дух и вярвам във възможностите на човека. Затова мотивирам децата и хората от този изоставен район. Някой от ромите, някой от бедно семейство, може да се окаже умното момче или момиче с възможности пред себе си. Като окуражаваш хората да ходят на училище, да правят добро, току виж някой от тях станал откривателя на лек срещу тежка болест. Така че аз вярвам в хората.

Една от любимите думи на Мик е – „Заповядай“. Харесва му как звучи на български. И въпреки че още се бори с българския език, я казва с особено чувство. Да дава и да помага - неговият начин да бъде щастлив на брега на Дунав, в най-бедния край на България.