Сред 33 държавни университети в България най-висока е средната брутна работна заплата в Икономическия университет във Варна - 2061 лева, като тя е повече от два пъти по-висока от най-ниската, която е в Минно-геоложкия университет /МГУ/ в София - 860 лева. Данните за средните брутни работни заплати в държавните висши училища са към декември 2016 г. и те са включени в сравнителния анализ за състоянието на държавните университети, направен и представен от Синдиката "Висше образование и наука" към КНСБ.

Според данните на второ място е Медицинският университет в София със средна брутна работна заплата от 1995 лева, следван от Медицинския университет във Варна - със 1849 лева, и от Медицинския университет в Пловдив - с 1585 средна брутна работна заплата. По този показател УНСС е на осмо място с 1342 лева, а Софийският университет "Св. Климент Охридски" е на 16 място - със 1193 лева средна брутна работна заплата.

Анализът показва, че в четири от държавните висши училища средната заплата е под 1000 лева, което се отчита като крайно негативна тенденция за сектора на висшето образование. С най-ниски доходи са работещите в МГУ - 860 лева, в Химикотехнологичния и металургичен университет /ХТМУ/ - 892 лева, в Университета за архитектура, строителство и геодезия /УАСГ/ - 966 лева, и във Висшето строително училище /ВСУ/ "Любен Каравелов" - 980 лева.

Около две трети от държавните висши училища плащат допълнителни възнаграждения за придобитата образователно-научна степен "Доктор" около средното за бранша - 262,50 лева. На първо място по този показател е УНСС с 550 лева за докторска степен, следван от Стопанската академия в Свищов с 400 лева. На последното място по допълнителни възнаграждения за степента "Доктор" са Националната художествена академия и Тракийският университет - със 180 лева.

В Софийския университет за степента "доктор" се получават допълнителните 240 лева.

Анализът сочи, че около една трета от държавните университети плащат близки до средния размер допълнителни трудови възнаграждения за придобитата научна степен "Доктор на науките", който е 484 лева за бранша. В "топ 3" на най-високите допълнителни трудови възнаграждения се нареждат УНСС с 850 лева, Стопанската академия в Свищов с 650 лева, Университетът "Проф. Асен Златаров" с 630 лева. В "дъното" на класацията са Висшето строително училище "Любен Каравелов" с 310 лева, както ХТМУ и УАСГ с 300 лева.

Въз основа на групирането на 33-те държавни висши училища по ключовите показатели - брой на студенти, брой на преподаватели и по средна брутна работна заплата, анализът формира четири основни "типа" университети.

Първият от тях е за университетите с относително малко преподаватели, но обучаващи голям брой студенти срещу високо заплащане. В тази категория са УНСС, Пловдивският университет, Югозападният университет и Икономическият университет във Варна.

Вторият "тип" висши държавни училища се характеризират с относително много студенти, обучавани от голям брой преподаватели, но с относително ниско заплащане. Сред тях са Софийският университет и Техническият университет в София.

Третият "тип" са държавните висши училища с малко студенти, обучавани от малко преподаватели, но при високо заплащане. В тази категория попадат Медицинските университети в България.

Всички останали държавни университети са в четвъртия "тип" висши училища, които са с малко студенти и с малко преподаватели, но те са с относително средно или ниско ниво за заплащането, сочи анализът на КНСБ.

Изследването обхваща 33 държавни висши училища в България, като не включва трите военни университета у нас, както и 14-те частни висши училища. В него не са включени също Академията на МВР и БАН.

От участвалите в изследването държавни висши училища с най-много студенти е Софийският университет - с 20 958 студенти, а с най-малко е Висшето строително училище "Любен Каравелов" - с 415 студенти. На второ място по брой на обучавани студенти е УНСС - с 16 869 студенти, като след него са Пловдивският университет с 14 090 студенти и Техническият университет в София с 10 984 студенти.

Общо през учебната 2016/2017 година по държавна поръчка у нас са се обучавали 159 548 студенти.
Анализът показва, че през учебната 2003/2004 г. преподавателите в държавните висши училища у нас са били 12 917, а 13 години по-късно, към декември 2016 г., те са били 12 899. Според тези данни има устойчивост на заетите преподаватели в българските държавни университети през годините, се отбелязва в анализа.

През 2017 г. общият брой на наетите в държавните висши училища възлиза на 22 826 души, като съотношението между преподаватели и работници и служители е 57 към 43 процента. Най-много преподаватели има във Висшето училище по телекомуникации и пощи /67 процента/ и в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство /65 процента/.