Всяка година Виетнам посещават 10 милиона души, по данни на министерството на туризма. Най-много са от Китай и Япония. Нашият пратеник в страната Мариела Драголова ни разказва за Залива на спускащия се дракон, който е претендент за едно от новите чудеса на света и ни среща г-жа Тън, която е една от 2500-те виетнамци, учили в България.

Най-популярното място във Виетнам е заливът Халонг. Ако идвате с кораб, малките острови е Китайско море изглеждат като стена. Но като се приближите виждате, че между островите, които са близо 3 хиляди, може да се премине с кораб. Трудно е да се обясни появата на този природен феномен. Местните казват, че това е " заливът на спускащия са дракон". Драконите хвърляли скали в морето, за да защитят виетнамците от нашествията на китайските войски в миналото.

Всеки ден десетки хиляди туристи пътуват с корабчета, за да разгледат прочутия залив, който е претендент за едно от новите чудеса на света.

Всъщност всяка година Виетнам посещават 10 милиона души, по данни на министерството на туризма. Най-много са от Китай и Япония, ни казва г-жа Тън от туристическото ведомство. Тя и съпругът й са от 2500-те виетнамци завършили у нас. Връщат се в страната си през 1989-та. И двамата говорят български и се радват да видят българи в родината си. България им липсва, защото българите били изключително мили към тях. Те имат двама сина, но те са избрали да учат в Австалия и САЩ.

Оказва се, че много виетнамци учат на запад, а Виетнам развива пазарна икономика от социалистически вид.

Повратната точка е през 1987-а година, когато се приема законът за чуждите инвеститори. И само за 15 години преките инвестиции стигат 60 милиона долара. Напук на всякакви кризи в 90 - милионната страна идват все повече и повече инвеститори. А през последните 10 години са открити нови 15 милиона работни места. За социализма напомнят само червените знамена и паметниците.

Оказва се, че сред най-посещаваните места от туристите е мавзолеят на Хо Ши Мин, в центъра на столицата Ханой. Другите забележителности на столицата са цитаделата Ко Лоа, храмът на литературата, едноколонната пагодата и много други. Този град никога не спи. Уличните продавачи на храна, която се приготвя на тротоара, кафенетата, магазините не затварят. Светлините на нощта се преливат в блясъка на изгрева. И приказката започва отначало. Един необятен пазар.