Трима души починаха през последните 2 седмици, докато чакат трансплантацията, която държавата не може да им осигури. У нас такива трансплантации не се правят. Допреди година държавата изпращаше пациенти в болница в Австрия. След това договорът изтече, не беше преподписан. Гост в Сутрешния блок на БНТ - Георги Костов от асоциация "Пулмонална хипертония".

На този етап този проблем в България абсолютно няма решение и няма да има скоро в България решение,обяснява Георги Костов от асоциация "Пулмонална хипертония".

Като казвам в България имам предвид нещата, които се говорят от няколко дни за идеята за правене на белодробни трансплантации в България съвместно с дадена клиника, това просто не е решение за тези хора, които в момента чакат.

Това е твърде нереалистично да се случи в кратки срокове, като кратки срокове аз имам предвид не месеци, а години, допълни той. Костов даде пример със Словения, където са стартирали тяхната съвместна програма през 1997 година заедно с Виена, през 2003 са направили първата едностранна белодробна трансплантация и едва преди 2 месеца са направили сами в Словения първите две двойни белодробни трансплантации.

Звучи абсурдно да успеем да направим нещо такова в близкото време.

Що се отнася до това да дойде екип от чужда болница и да направи операцията в Българяи, Костов уточни, че не става въпрос само за операцията, но и за предоперативното поддържане на пациента, както и за следоперативното. Ние нямаме такива специалисти, които да извършат следоперативното възстановяване, категоричен е Костов.

Идеята за стартиране на такава програма е чудесна, но тя трябва да върви паралелно с намирането и подписването час по скоро с клиника, в която да се трансплантират българи, заяви Георги Костов.


Чакащите белодробна трансплантация у нас са в безизходица

Чакащите белодробна трансплантация у нас са в безизходица

Само за две седмици, трима от чакащите за белодробна трансплантация са починали. У нас такива операции не се правят. Европейските клиники отказват да...

Наталия Маева е с успешно претърпяна трансплантация на бял дроб в чужбина.

Това е невероятно усещане, защото ти си се върнал към новия живот, благодарение на донор, който не познавам, но съм безкрайно благодарна за жеста.

Да живееш с нещо чуждо, което вече е мое е странно, но едновременно с това едно изживяване, което ми е дала съдбата, обясни Маева. Тя допълни, че приема това като мисия да разказва на хората, че дарявайки орган спасяват нуждаещи се хора.

Лекари настояват за промяна в закона, която да улесни донорството

Лекари настояват за промяна в закона, която да улесни донорството

В Световния ден на донорството лекари настояха за промяна в закона, която да улесни трансплантациите. Според медици, всеки трябва да може да заявява,...

Красимир е на 17 години от село Шкорпиловци, Варненско. От месец май тази година момчето е в списъка с чакащи за белодробна трансплантация.

Само преди няколко дни Красимир е изписан от университетската болница “Света Марина” и вече си е у дома, но прикрепен денонощно към апаратите, които му позволяват да диша.

Красимир Коев: Откакто ме изписаха вдигнах 38 и половина температура и започнах всеки ден да вдигам и да се влошавам. Този апарат, който е там, ме поддържа кислорода денонощно 24 часа.

Тежката диагнозата на Краси е поставена през 2013- та година.

Мария Проданова- майка: С една тежка пневмония влязохме в “Света Марина” и там направихме потен тест и генетично изследване установи, че има муковисцидоза...Оттогава досега той е на инхалации, на антибиотици и стана резистентен към всички лекарства.

И така през 5 дена момчето влиза по спешност отново в болницата. За предвижването от Шкорпиловци до Варна обаче се налага ползването на кислородна бутилка.

Мария Проданова- майка: Тя е малка бутилка, която е за транспорт, а тези големите ги ползваме да се къпе, до тоалетна- той живее с тях, той не може без тях.
В класната стая откога не си влизал? Красимир Коев: Тази година изобщо. От месеци не съм ставал да махна този маркуч...Да махна този маркуч, да изляза навън като всички деца.
Мария Проданова- майка: Документите стоят във Фонда за лечение на деца в чужбина и няма договор с чужди клиники, това отговарят на всяко едно обаждане...Само Господ знае...положението е много зле...Животът се обърна на 180 гардуса, нито на работа мога да отида, кой ще ме търпи, 20 дена в къщи, 30 дена в болницата. Ходих на работа до миналата година обаче при едни наши роднини, те влизат в положението.
Искам да призова всички хора, министъра на здравеопазването, ако може по- бързо да се задействат нещата- нека и нашите деца да живеят.
Оня ден си отиде Адриан, който е 29-годишен, момчето се бори до край- съболезнования на близките. Много е тежко.