Професор Bалтер Клепетко e виртуозният хирург, ръководител на Клиниката по белодробна хирургия в университетската болница във Виенa. Човекът, който след лични разговори на бившия вече директор на Агенцията за трансплантация Мариана Симеонова, се съгласява българи да бъдат трансплантирани във Виена. И до миналата година, когато договорът с клиниката действаше, 8 българи претърпяха успешни белодробни трансплантации. После договорът изтече, не беше преподписан, а назначените проверки по случая, две на брой, още не са установили защо. Трима пациенти, чакащи за белодробни трансплантации у нас починаха, докато чакаха спасението, което към момента нито държавата може да им осигури, нито може да им се предложи спасение в клиника в чужбина. Те се надяват на спешни действия от страна на държавата, като най-спешното, според тях, е отново да се договорим с Виена.

Боряна Каменова с първото интервю, което проф. Клепетко даде пред българска телевизия.

С личните усилия на бившия директор на Агенцията за Трансплантация д-р Мариана Симеонова и с вашата помощ, България имаше до миналата година договор с Университетската болница във Виена и благодарение на това сътрудничество на 8 български пациенти успешно им беше направена белодробна трансплантация във вашата клиника. После договорът изтече и не беше продължен. Трима пациенти починаха. Защо според вас стана така?

проф. Клепетко: Това, което казвате е вярно - договорът не беше продължен. Но това не е по вина на българските здравни власти. По-скоро Евротрансплант създадоха нови, завишени условия за така наречените споразумения за побратимяване и сега договорите са много по-сложни.Освен това има и друга причина: ние в клиниката във Виена нямаме достатъчно капацитет и трябваше да ограничим сътрудничеството с други страни.

Как с лични усилия и вашето сътрудничество договорът с Виена веднъж беше възможен, без и тогава да сме покривали критериите за донорство на Евротрансплант, а сега не е възможно? Пациентите в България се питат това и аз ви питам от тяхно име?

проф. Клепетко: Аз напълно разбирам, че пациентите са отчаяни, за съжаление това е нещо, което наблюдаваме в много страни и то често. Но България трябва да се опита да продължи опитите си за увеличаване на донорството, колкото се може по-бързо и колкото се може по-ефективно. Донорството в България наистина се подобряваше в миналото, когато директор беше д-р Симеонова, която положи много усилия за това. След нея не знам какво точно става. Но България трябва да докаже, че активно дарява органи на Евротрансплант, за да имаме възможност да предложим трансплантации на някои от пациентите. Със сигурност няма да можем да помогнем на всички, но поне ще можем да направим белодробни трансплантации на някои.

Сега виждате ли тези усилия? От новия директор на Агенцията за трансплантация д-р Михаил Христов, той свърза ли се с вас, потърси ли ви за лична среща, както заяви в интервю пред нас преди 10 дни? Той каза и че български трансплантолог ще бъде пратен във клиниката, която оглавявате. Пратен ли е такъв човек?

проф. Клепетко: : Тази среща все още не е фиксирана, но съм много отворен за нея. Ще продължавам да ви помагам - както мога. Още днес ще се чуя с мениджмънта, ръководството на болницата във Виена и съм оптимист, че скоро ще придвижим нещата напред.


Шефът на Агенцията по трансплантация: До 2 седмици ще имаме разговори с Хановер

Шефът на Агенцията по трансплантация: До 2 седмици ще имаме разговори с Хановер

15 души чакат за трансплантация на бял дроб в този момент в тази държава, която засега не може да им осигури спасение нито у нас, нито в чужбина. Трим...

В момента каним турски специалисти, с които здравните власти се споразумяха да си сътрудничат с българските лекари, за да направят заедно трансплантации у нас. Колко време би отнело това реалистично?

проф. Клепетко: Съжалявам, но това ми звучи теоретично. Практически, не виждам как ще стане това. Такива трансплантации не стават в спешен порядък! Не може да направиш спешно нещо, което не е добре подготвено. Изисква се много детайлна подготовка. Изисква дълъг период от време, за да се подготви, не става спешно и бързо.

Колко време реалистично би отнело, за да стигнем до това да извършваме трансплантации в България?

проф. Клепетко: На първо място, за да учите хора е нужно да дойдат ваши специалисти във Виена - няма смисъл да идват наши екипи в България, като там не извършвате белодробни трансплантации. Така сме действали с много други страни. Българските специалисти трябва да дойдат при нас и да останат достатъчно дълго време.

Колко време трябва да останат?

проф. Клепетко: Поне една година, там някъде. Това е минимумът.

Една година казвате. А какво стана с предложението вие да станете национален консултант за белодробни трансплантации в България - имаше такова, доколкото знам, като се видите с нашите представители въпросът пак ще бъде повдигнат?

проф. Клепетко: Нямаме капацитет да изпращаме хора в България за половин година. За съжаление, това не е възможно. Следващата стъпка, извън обучението на специалисти в чужбина, е да имате точна и ясна Национална програма, която да следвате, да проследявате внимателно пациентите, които се нуждаят от трансплантация. Извършването на белодробни трансплантации сами е последната стъпка в целия процес.
Пак казвам - сега България трябва да положи всички усилия да дарява повече органи за Евротранспплант и по официален начин да поиска от нас да извършим трансплантации на спешни случаи, мисля, че сме отворени да осигурим тази възможност отново, да ви помогнем в спешен порядък, но не можем да помогнем на всички, защото нашият капацитет също е ограничен.
Трябва да направите най-доброто, на което сте способни. В момента е нелепо да говорим колко донора годишно трябва да давате, за да възобновим сътрудничеството. От вас се искат всякакви усилия. Това е . Много е просто.