Сградата и дворът на училището в земенското село Раянци са превърнати в кучкарник. Учебното заведение не функционира от 1972 г. Оказва се, че все по-често отдаването под наем или продажбата на неработещи училища се използва като решение от общините, които нямат средства да ги поддържат. Защо се стига до тази мярка, която се превръща в масов похват, разказваме в следващия репортаж.

В земенското село Раянци живеят едва 5 души, а преди тук са се обучавали 20 деца в четири класни стаи. Сградата на училището е единственият символ, който свидетелства, че тук някога е кипял живот. Отдалеч се чува кучешки лай. Красимир Крумов работи като гледач на животните от 2014 г., когато 100 улични кучета са събрани в двора на училището. Разказва, че в студените дни ги вкарвали в класните стаи. Приютът обаче просъществувал само 6 месеца. Сега в двора на училището са настанени кучетата на ловната дружинка в селото.

Красимир Крумов, гледач на кучета: Не е кучкарник, а просто хората са се разбрали с управителя на Земен и той им е разрешил. Доколкото знам и той, и жена му, и зет му идват тука... идват... оти едно две тука са негови кутрета.

Кметът на град Земен, Димитър Сотиров казва, че всичко, което се случва е с негово знание и не вижда нищо нередно. Сотиров, който има 26 години стаж като учител, казва, че отдаването под наем или продажбата на празните училища е единственото спасение от разрушението и разграбването им, защото няма средства за тяхната поддръжка и охрана.

Димитър Сотиров, кмет на гр. Земен: Ние сме продали преди моето време, преди 1999 г. са продадени 3 училища - Жабляно, Пещера и още едно училище. От 1999 досега община Земен е продала две училища - Враня стена и Горна Врабча.

Кметът дава пример с бившото трудово-възпитателно училище, което се намира в съседното село Враня стена. То е превърнато в маслобойна и не само сградата е спасена, а са се и отворили и нови работни места.

В село Бъзън, Русенско, пък заради липсата на десет деца, училище "Кирил и Методий" затваря врати преди 9 години. В момента постройката се руши, а децата са принудени да пътуват до три средищни училища. Двеутажната стогодишна сграда е продадена за 60 000 лева. Намерението на новия собственик е да я превърне в старчески дом, то но се проваля заради кончината му. Днес синът му има намерение да я продаде. Това дава надежда на общината, че ще могат отново да си я върнат.

Василена Цанкова - кмет на с. Борисово: Идеята е сградата, като стане наша, малко по малко да се ремонтира, стая по стая и да може да се използва, като център за работа с деца и не само за деца, а и за възрастни.

Сградата на училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка също живее втори живот. Макар и не като училище, а като лятната вила на англичанина Антъни Чарлз.

Антъни Чарлз: Причината да харесваме сградата е, защото е голяма, с големи стаи. Харесва ми да е просторно. Хората казват, че пространството е лукс стига да може да си го позволиш. Тук успяваме, а в Англия не може да си позволим такива големи стаи.

Чужденецът ремонтира сградата в рамките на година и успява да запази духа на училището. Боядисва фасадата в червено - както я помнят жителите на селото. В една от стаите посреща портретът на Ботев.

Местните са благодарни на англичанина, защото чрез него един символ продължава да съществува в селото им.

От Министреството на образованието коментираха за БНТ 2, че тяхното желание е все пак, макар и продавани сградите на опустелите училища да продължат да се използват за образователни, социални, здравни и хуманитарни дейности. А не да се превръщат в хотели, автосервизи, СПА центрове или кучкарници. Това изискване е записано и в обновения закон за училищното и предучилищно образование. Той беше приет през август тази година и позволява да се продаде сграда на закрито училище след съгласуване с министерството.