Националната здравна карта беше приета от правителството с корекция от 600 билнични легла повече от първоначално предложените. Проектът беше обявен от МЗ в средата на април и предвижда от 38 803 легла в болниците в цялата страна, те да бъдат намалени до малко над 33 500. През 2017 година са използвани общо малко над 24 700 легла и Здравното министерство предвижда резерв от над 30%. Здравната карта ще бъде критерий, по който НЗОК ще сключва договори с болничните заведения по области.

Наличието на Национална здравна карта е наложително поради много причини, основната от които е, че тя дава рамката и "снимката" на състоянието на здравната мрежа в Българтия, коментира в "Денят започва" проф. Григор Горчев, управител на УМБАЛ "Св. Марина" в Плевен.

проф. Григор Горчев: Тя е един мобилен документ, който във времето ще може да бъде евентуално актуализиран или не - в зависимост от потребностите на населението.

Основният въпрос по отношение на Здравната карта обаче е доколко ще бъде продуктивна по места, тъй като има области и по-големи градове, в които са концентрирани високи технологии и медицинска помощ, докато в периферията нещата не стоят така, обясни той.

Проблем ще е ако се сключват договори, ако се сключват анекси по отношение на болничните заведения и ако бъдат намалени леглата за трето ниво реанимация. Там е съществения проблем. Тъй като реанимационните легла са много важни по отношение на бързото възстановяване.

Там трябва много да се внимава, подчерта той. И добави, че е въпрос на мениджмънт всяко едно болнично заведение да вземе оптималния вариант по отношение на реалната потребност от болнични легла - да бъдат много добре използвани.

проф. Григор Горчев: Не трябва да гледаме в леглата, трябва да гледаме специалистите. Защото ето тази трагедия голяма - не знам защо една жена от Бургас - бременна седми месец - ще тръгне да пътува до София за една консултация.

Специалистите са струпани в голмите университетски центрове, подчерта проф. Горчев.

Той изрази надежда новият здравен модел, който ще предложи министерството да бъде "реален". Виждате колко години системата се финансира и пак е недофинансирана, коментира той.

"Едната причина е, че клиничните пътеки не са остойностени по реален начин. Това трябва да бъде и едно от основните неща - да се остойностят реално клиничните пътеки", допълни проф. Горчев.