Частна и държавна болница у нас обединиха силите си, за да се преборят за живота на водещ анестезиолог. История за доброто, което често е зад кадър.

Някои хора казват, че доброто е въпрос на късмет. В тази история доброто е въпрос на друго. Нещо като филм с размяна на ролите. Всичко започва като всеки обикновен работен ден на лекар, който отива на работа, за да спаси нечие здраве. Но се оказва, че е пропуснал да обърне достатъчно внимание на своето.

Мариян Тодоров, анестезиолог: Аз имах някакви симптоми, но все очаквах да премине, да премине.

Лекарите признават, че това е тяхната вечна диагноза - да неглижират собствените си проблеми.

проф. Иво Петров, кардиолог: Тази голяма ангажираност към пациентите, много често не ни позволява да обърнем внимание на самите себе си.

Истинската диагнозата в случая е категорична - тромб се откъснал от вената на крака и запушил артерията на белия дроб. В учебниците пише, че това значи инфаркт на белия дроб. А статистиките сочат смърт.

д-р Марин Пенков, специалист "Образна диагностика": Рискът за фатален край беше сериозен. Трябваше да се действа бързо и професионално.

Колегите на лекаря звънят на един от доказаните кардиолози и мъж на годината за 2019 г. - проф. Иво Петров.

проф. Иво Петров, кардиолог: Аз казах - незабавно го взимаме.
Мариян Тодоров, анестезиолог: И в рамките на половин час ме докараха тука и направиха процедурата.

В рамките на едно телефонно обаждане и 30 минути. Толкова е било нужно на държавна и частна болница да прескочат границата помежду си.

проф. Иво Петров, кардиолог: Колаборацията между болниците, няма значение дали са държавни или частни, трябва да е такава.

Финалът на тази история е щастлив. Въпреки всичко написано в учебниците и заради истинския професионализъм. Героите в нея казват, че добрият край тук е въпрос на късмет, някакво стечение на обстоятелствата. Но по всичко личи, че този късмет е бил въпрос на човещина.