"Kултурата и образованието ще спасят света". Това каза пред камерата на БНТ съвсем убедено един от най-известните съвременни индийски писатели - Асгар Ваджахат. На български са преведени само четири негови разказа, но след срещите му тук можем да очаквам повече. Той е в България първи път, но иска да напише книга за българите и земята ни.

Той е писател, драматург и сценарист... Мюсюлманин от щата Утар Прадеш, но професор по хинди в Националния ислямски университет в Делхи, основан преди сто години - един от основателите е Махатма Ганди. В него винаги са учили хора от всички етноси и вероизповедания на Индия.

Професор Ваджахат ръководи катедрата по хинди центъра по масови комуникации. Най-известната му театрална пиеса извън Индия е "Тя не познава Лахор" - историята на една индуистка, която отказва да се пресели след разделението на Индия и Пакистан като независими държави на субконтинента.

Проф. Асгар Ваджахат, писател: Пише ми се за България, защото намирам българите отворени към света, много живи, пълни с живот, за разлика от други нации, те посрещат с усмивка, водят те на кафе и разговарят. Това е много интересна черта на българите, за която бих искал да науча повече и да пиша. Планирам да дойда отново за повече време и тогава да пиша.

Професорът смята, че днес светът е претъпкан с информация и затова ролята на писателя е да разказва за излъчването и душевността на хората. Би нарекъл разказа или книгата си за България "Нова връзка", защото е убеден, че човешките контакти, а не толкова политиката, са много важни за съвремения свят.

Проф. Асгар Ваджахат, писател: Ако сравните с миналото, ще видите какъв напредък е постигнат. Представете си десети век - тогава хората не са знаели кой друг живее на земята. Сега не само се познаваме, а имаме и средства за комуникация, разбиране, култура, човешки ценности. Мисля, че вървим напред, към по-добро.

Ученият е посетил родопското село Долен, уникално с лечебната си гора - според легендата, ако завържеш дреха на дърво, то поема болестта ти и те изцерява. Сега не е успял да стигне до чудотворната гора, но смята да го направи следващия път, когато дойде в страната ни.