Професия военнослужещ: Какво кара младите да облекат униформата?

Преди малко повече от година Ралица Цанева подписва договор с армията и от тогава е част от разчета на 152-милиметрово оръдие гаубица.

След няколко часови изморителни бойни стрелби, се срещам се с Ралица, в полевия лагер на полигона "Корен", за да разбера от какви мотиви е била тласкана, за да стане артилерист и как една жена успява да се справи с тежкото физическо натоварване, характерно за оръдейните разчети.

редник Ралица Цанева: "Противно на всеобщото мнение, че жена не може да се справи с такъв тип физическо натоварване, в артилерията не съм единствена, дори сме много жени артилеристи и се справяме добре. Още от дете харесвам хората в униформа, било то жени или мъже. Преди около 2 години разбрах, че има прием на кадрови войници и реших да кандидатствам. Пуснах нужните документи, при което се явих на изпит по физическа подготовка, индивидуален тест и след това подписах 3-годишен договор. Чувството, когато имаме при бойни стрелби, е неописуемо. Силата на оръдието при стрелба при водене на огън, просто адреналинът, който нахлува в нас е огромен.

Станислава Рашкова израства с войнишки истории, разказвани от баща ѝ. Това я подтиква към военния универститет, но по това време все още не е решила дали да се посвети на военната професия.

редник Станислава Рашкова - 20-ти механизиран дивизион: "Бях още малка, не бях на 100% сигурна че искам да съм войник, но след като постъпих и когато видях за какво става въпрос, много ми хареса. Изучавах и много военни предмети, които ми бяха изключително интересни, и след като завърших университета кандидатствах в армията".

Станислава Рашкова е може би единственият случай на завършил висше военно училище, който вместо да стане командир, подписва договор за редови войник и вече вече 10 месеца е част от 20-ти механизиран дивизион.

БНТ: Как се чувстваш в механизираната бригада?

редник Станислава Рашкова: "Много добре, много ми харесва. Всеки ден научавам нещо ново. Изключително интересно е , като цяло съм много доволно, че съм точно тук."

Сега ще ви срещна с двама млади хора, които са избрали да се посветят на командир от Въоръжените сили и то не къде да е, а в артилерията. Здравейте!

сержнат-курсант Даскалова: Здравейте г-н капитан.

БНТ: 10 дни сте вече на полигона "Корен", какво е усещането да сте сред грохота на оръдията и сред професионалните артилеристи?

сержнат-курсант Даскалова: "Вълнуващо е, тъй като това ни се случва за първи път да бъдем на такова голямо учение, да се запознаем с нови хора, с нови артилерийски системи. Научаваме нови умения и знания, които ще ни послужат за вече офицерската служба".

старшина-курсант Антоан Стратиев: "Успяхме да се запознаем с много техника, която не сме виждали. Научихме се да работим с нея. Както виждате, постоянно сме сред войските, сред тях. Успяваме да усвоим навиците им. Влизаме в разпределение на времето. Буквално, разтовариха ни на полигона и нямахме време за адаптация. Трябваше веднага да влезем в крак. Опитваме се да извлечем най-доброто от всичко тук. Надяваме се да усвоим всичко. Много работи идват накуп, записваме всичко, надявам се да можем да ги преговорим и научим".

Срещам се с лейтенант Петър Христов по време на полево занятие, в което той е неговият взвод, с помощта на безпилотен самолет "Рейвън", трябва да разузнаят разположението на противник и да предадат координатите на целта на артилеристите.

лейтенант Петър Христов, командир на взвод в батальон "АЙСТАР" - Казанлък: "Аз съм човек, който обича предизвикателствата, а военната професия предоставя нови предизвикателства с всеки изминал ден. Реших да се насоча към тази длъжност- "командир на взвод безпилотни летателни апарати", тъй като това е едно от последните иновации вкарани в армията. Беше ми изключително интересно.Поради тази причина приех тази длъжност."

Успешни командири са не само мъжете, но и жените - офицери. Лейтенат Алебийска е една от най-младите членове на разузнавателното подразделение. Как реши да се занимаваш с тази професия?

лейтенант Кристина Алебийска - командир на разузнавателен взвод: "Избрах тази професия, защото смятам, че има бъдеще се развитие и предоставя доста възможности".

Кристина Алебийска е родом от Сопот, където завършва професионална гимназия.

лейтенант Кристина Алебийска: "В нашето училище, преди завършването, дойдоха представители на Националния военен университет, с което от там реших да кандидатствам."

След като завършва висшето училище със специалност "полева артилерия", става командир на взвод артилерийски разузнавачи.

БНТ: Как преодоляваш трудностите?

- Със силна воля и мотивация.

БНТ: Къде се виждаш след примерно 15 години?

- Все още в армията.

Това бе кратката история на шестима млади хора, решили да се посветят на военната професия. Тя ще продължи и в бъдеще с всеки един техен ден в армията, в служба на отечеството.