Прощалното писмо на Христо Ботев до любимата му Венета и тефтерчето на революционера се пазят при уникални мерки за сигурност в трезора на БНБ. Безценните документи са в сейфа, в който са реликвите, останали от Васил Левски. Наш екип получи достъп до трезора преди месеци и се увери, че безценните документи се съхраняват по безпрецедентен начин. На кого Ботев гласувал огромно доверие и малко преди смъртта си по пътя на кораба „Радецки“ към България предава най-нежното си писмо и своя тефтер. Разказва Йордан Димитров.

В трезора на БНБ видяхме тефтерчето на Христо Ботев и писмото му до любимата му Венета, дъщеря му и доведеният му син.

„Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!“

Това са едни от последните редове, написани от Ботев.

„Бог ще да ме запази, а като оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичaл най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.“

На кого Ботев имал пълна вяра, за да му го предаде писмото с сърдечната молба то да стигне до Венета. Да продължим разказа от там - Ботев е бил на борда на Радецки, а пред него има бял лист.

проф. Николай Жечев: На „Радецки“ той пише прощалното си писмо до семейството си, което заедно с тефтерчето си дава на придружаващия го в парахода известен български емигрант - Димитър Горов, които е участвал в освободителните борби.

Горов бил заможен, но дал почти всичките си пари за свободата, която имаме днес.

проф. Николай Жечев : Бил е заможен човек - подпомагал е особено апостолите от край на 1875 година, които правят събрание в Гюргево и подготвиха фактически Априлското въстание.

Но да се върнем на писмото - то стигнало до Венета. Но Горов направил и нещо друго - слязъл от „Радецки“ в румънския град Бекет - от там изпрати телеграмата, с която Ботев съобщил на света целта на преминаването на четата му в България.

Цената - бил хвърлен в затвора в Букурещ. Брат му, Ботевият четник Атанас Горов, паднал убит на Милин Камък. В свободна България Димитър Горов изпаднал в бедност, а същият този човек финансирал четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В памет на хаджията-войвода Ботев написал: „Тоз който падне в бой за свобода, той не умира.“

Горов не паднал за свободата, но живял заради нея. Когато четете писмото до Венета, мислете за голямото сърце на великия ни поет, но и за човека, удържал на думата си пред самия Ботев.