И какво сега? Май пак ще се върнем към прословутата фраза: "Оти ручахме жабето”, само че в македонски политически вариант. Изборът на албанеца Талат Джафери за председател на парламента в Скопие, който, казват, взриви обстановката на 27 април вечерта, та се стигна до „нощта на кървавите и превързани глави”, та, същият този избор на Джафери вече започна да получава своята легитимност.

Най-напред, след дълго колебание и „технически и технологични” пречки, македонският вариант на нашия Държавен вестник, който край Вардар наричат „Службен весник”, публикува решението за избора на Джафери и по такъв начин го официализира. Ден-два преди това главният административен секретар на Събранието бе дал на албанеца ключовете от кабинета на председателя, та новоизбраният шеф да може да си влезе на работното място. Той пък, за да остане верен на себе си и на своята етническа принадлежност, наред със знаменцата на Македония и на ЕС, постави на бюрото си и малкото знаменце, което за македонците е държавното знаме на Албания, а за местните албанци - флаг на етническата албанска общност, който нейните членове поставят или издигат на всички свои прояви, независимо дали имат политически или културен характер, да речем. Или независимо в кой край на света е въпросната проява.

Спорът за характера на червеното знаме с двуглавия черен орел на него е един от нерешените в обществото в Македония от години насам, вероятно и по причината да бъде винаги под ръка, когато някой от двете страни на етническата барикада в държавата иска да предизвика поредния конфликт. Но така или иначе, Джафери веднага даде допълнителен повод да му трият публично сол на главата, нажежавайки допълнително по този начин и без това нажежената обстановка в Скопие.

Не закъсняха обаче и приветствията за неговия избор. Оттук-оттам, откъдето трябва, както се казва. На всичко отгоре Талат се вдигна и отлетя за Брюксел, където се срещна с еврокомисаря по регионалната политика и разширяването на ЕС Йоханес Хан. Тази среща легитимира подкрепата, която Брюксел му дава за бъдещата му работа като председател на парламента на всички граждани на Македония. Добър ход, логичен ход с оглед на позицията на Европейския съюз за търсене на изход от кризата в Македония вътре в рамките на институциите и на основата на правото, преди всичко на текстовете от Конституцията.

Тази среща на Джафери с Хан имаше и една друга посока - към президента Георге Иванов, който в един момент отказа да приеме в резиденцията си под хълма Водно в Скопие тъкмо Йоханес Хан, който бе отишъл в македонската столица да му препоръча да даде мандат за съставяне на правителство на страната на новото мнозинство, сформирано от досега опозиционния Социалдемократически съюз заедно с три от четирите представени в парламента партии на албанците в държавата.

И за да е картината пълна, Джафери започна със срещи с посланиците на ключови държави в Скопие. Най-напред, разбира се, как иначе, с американския посланик Джес Бейли, последваха го и други дипломати, все с идеята да внушат на местната публика, че той, новоизбраният председател на Събранието, въпреки спорното си минало, въпреки начина, по който бе гласуван, е човекът, с когото държавите, представлявани от тези посланици, имат намерение да работят.

Международният фактор в действие, така да се каже, толкова активно и демонстративно, че пак ми идва на ръка да напиша – за кой ли път?!, казаното от покойния сръбски премиер Зоран Джинджич по този повод: ”Международният фактор е като времето навън - може и да не ти харесва, но трябва да се съобразяваш с него!”.

Нещо подобно подхвърли и бившият лидер на ВМРО-ДПМНЕ и бивш премиер Любчо Георгиевски, който в един от зачестилите негови коментари по местните медии бе категоричен, че президентът Иванов и доскорошният премиер Никола Груевски правят огромна грешка, като се отнасят пренебрежително към международния фактор, каквото и това да означава. А Георгиевски е човек, който има право да каже това, защото самият той излезе от политиката и само на 40-тина години си спечели ироничното „политически пенсионер”, тъкмо защото в един момент реши, че митичният „международен фактор” му пречи и работи против него. Но и друг път съм писал, че една от негативните черти на македонските политически елити е неумението, или по-скоро - нежеланието да се учат от собствените си грешки – свои или на другите.

Така че, протестите по площадите и улиците на Скопие продължават, но „керванът” на Талат Джафери тръгна. Лека-полека се установява и комуникация между неговия кабинет в центъра на града и кабинета на президента в резиденцията му на Водно. Куриери занесоха писмо на Иванов от Джафери, че има условия за връчване на мандат за нов кабинет и че държавният глава би могъл да стори това в определения десетдневен конституционен срок. Иванов даде уклончив отговор в смисъл, че продължава да чака от парламентарното мнозинство, че програмата на бъдещия кабинет няма да поставя под съмнение териториалната цялост на Македония и нейната стабилност.

Е, Зоран Заев от своя страна заяви, че той и неговите коалиционни партньори пишат въпросните „гаранции”, които Заев е готов на лична среща с Иванов, въпреки взаимната си неприязън и непоносимост, да му ги връчи. Такива ми ти работи.

...А ако един друг Джафери - Арбен, днес бе жив, можеше радостно да каже: „Видяхте ли, а вие ми се смеехте, когато в края на 90-те години на миналия век ви казвах, че ще дойде време един от трите най-важни поста в държавата - президент, премиер и председател на парламента, да бъде зает от албанец”.

Не знаете кой е Арбен Джафери? О-о-о, бъдете сигурни, че в някое от следващите писания ще ви разкажа подробно.


Напиши коментар

За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си. Вход.


Коментарите се преглеждат и одобряват от модератор.

Още от Костадин Филипов


Крушата не пада по-далече от дървото

17.11.2017


Хайде да стягаме комисията

10.11.2017


Справедливост или наказание?

03.11.2017


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Крушата не пада по-далече от дървото

17.11.2017, Костадин Филипов



Хайде да стягаме комисията

10.11.2017, Костадин Филипов



Справедливост или наказание?

03.11.2017, Костадин Филипов


По света и у нас, емисия – 16:00, 22 ноември 2017 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----