Проверка на БНТ показа, че малцина са мигрантите у нас, които търсят работа. Едва 12 са бежанците, регистрирани в бюрата по труда, а 13 взимат социални помощи. България продължава стриктно да изпълнява ангажиментите си спрямо Дъблинския регламент и приема обратно бежанци от Германия, Австрия и Унгария, съобщиха от Държавната агенция за бежанците. Условията в центровете за настаняване на бежанци далеч не са нечовешки, както са определени от съда в Хановер, заявиха оттам.

Още за условията и за това - търсят ли и намират ли работа бежанците у нас - вижте в репортажа на Александър Марков.

Въпреки разгорещените спорове справедлив или не е регламентът "Дъблин", България продължава да приема репатрирани бежанци. Така чужденците, кандидатствали за статут у нас, не могат да получат статут в друга страна. Най-много бежанци приемаме обратно от Германия, Австрия и Унгария. За 2016 г. сме приели обратно 624-ма мигранти, а през тази - 146 души. Един от тях е Ахмед Али от Ирак, върнат от Дрезден в София, който е размислил и вече иска да получи паспорт и да остане тук.

БНТ: А защо беше върнат?

Ахмед Али, от Ирак: Не знам. От Германия ме върнаха тук. От 45 дни съм тук вече.

БНТ: А къде беше: в Мюнхен, Берлин?

Ахмед Али, от Ирак: Върнаха ме от Дрезден.

Повечето, които са върнати, се настаняват на външни адреси. Останалите, които чакат за статут, престояват в центровете на Държавната агенция за бежанците. Центровете се ремонтират редовно, бежанците получават лекарска и социална закрила и условията съвсем не са "нечовешки", както твърди съдът в Хановер, обясниха от Агенцията.

Кирчо Киров, заместник-председател на Държавната агенция за бежанците: Категорично това не отговаря на истината. Не съществуват такива условия. Постоянно полагаме необходимите усилия да поддържаме в много добро състояние нашите центрове, няма такива условия, за каквито се говори, всички места, където се настаняват, постоянно се извършват допълнителни ремонти, възстановяват се тези, които са по някаква причина разрушени, категорично няма такива.

В Агенцията буквално валят предложения от частния сектор за работа, но бежанците не проявяват интерес, отчитат от Агенцията. През 2016-а през трудовата борса са си намерили работа едва 5-ма бежанци. През 2017-а регистрирани са 12, като 1 си е намерил работа. Отиваме пред бежанския център в Овча купел, където намираме Фарман. Питаме го за условията.

БНТ: Добри ли са, или лоши?

Фарман, от Ирак: По средата.

БНТ: В смисъл?

Фарман, от Ирак: Нито добри, нито лоши.

БНТ: Имаш ли работа?

Фарман, от Ирак: Не, не, не.

БНТ: А търсиш ли?

Фарман, от Ирак: Да.

БНТ: А трудно ли е да си намериш работа?

Фарман, от Ирак: Да.

Дори да изчакват статут, бежанците имат право след 3-ия месец да кандидатстват за работа. Един от търсещите работа е Уасим Хан - автобояджия от Исламабад. Научава малко български в Централния софийски затвор, където не иска да каже защо е бил и където, по думите му, му харесва повече, отколкото в центъра. Всички негови приятели също търсят препитание.

БНТ: Добре де, а работа има ли за тях?

Уасим Хани, от Исламабад, Пакистан: Нема работа. Аз съм, викам: "Тука, шефе, работа. Аз намерих работа, искам да работя". - "Нема да работиш". - Аз съм тука, искам България. Не Алмания, не Джърмани - не искам. Аз съм тука, в България искам.

БНТ: Ама не Ви дават още паспорти?

Уасим Хани, от Исламабад, Пакистан: Да. Аз тук искам, паспорт-маспорт.

13 бежанци, получили статут у нас, в момента получават помощи от Агенцията за социално подпомагане. Помощите са основно за интеграция на хора с увреждания и за лица с ниски доходи. Бежанците отделно получават помощи за отопление, издаване на лична карта и други, които могат да достигнат до 1390 лв. годишно.