Липсата на каквато и да е реформа в сферата на психиатричното здраве доведе до резултати, с които се сблъскват всички. За много от болните няма адекватна грижа, попечители и контрол. Това води не само до рязко влошаване в състоянието на болните, но и до ситуации, които сериозно застрашават живота и здравето на техните близки, съседи, а дори и на хората по улиците.

За по-малко от час в центъра на Горна Оряховица се срещаме с петима души с видими психични проблеми, които сами и свободно обикалят по улиците. За жалост с подобни ситуации ежедневно се сблъскват жителите на този и много други градове. Някои не ги ги забелязват, други се плашат и ги заобикалят, трети внимателно ги наблюдават и се опитват да предвидят реакциите им.

Мариан Гоцев, жител на Горна Оряховица: Има едно момиче, то е агресивно. Аз бях свидетел тази сутрин, отива в книжарницата и иска направо 30 стотинки за кафе, ако не и дадат, започва да буйства, да хвърля.
Елена Хинкова, жител на Горна Оряховица: Те винаги създават някакъв смут, особено сред децата. Ето сега, например, там има една жена, която е слязла, ако едно дете седне до нея, би получило шок като я гледа.

Проблемът се задълбочава непрекъснато и хората очакват институциите да вземат адекватни мерки.

Пламен Петров, жител на Горна Оряховица: Като че ли трябва да се вземат някакви мерки. Болниците не могат да ги поемат, а те все пак преди всичко се нуждаят от лечение.

Подобна е ситуацията и в областния град Велико Търново. В този блок до скоро живеел млад мъж с установена диагноза и сериозни психични отклонения. Всички обитатели твърдят, че в последните осем години животът им бил ад.

Христо Горсов: Последният път той излезе с една лейка с нафта да залива, да пали, с едни тръби, ножове хвърляше. Викали сме много пъти лекари, полиция, идваха, прибираха, 10-20 дена, най-много.

Години наред хората писали жалби до институциите, но без резултат.

Христо Горсов: Аз имах 52 жалби, от хора, които искаха изселването им. Достатъчно беше само шумовете, виковете, заливанията, нощем хората не можеха да спят. Децата да ти разказват, защото те не можеха да отидат на училище, не можеха да живеят спокойно.

След последното настаняване в Държавна психиатрична болница обаче, мъжът починал, а сега в блока живее майка му, която също страда от психиатрично заболяване.

Христо Горсов: Държавата е виновна, те не са виновни, че са заболели, може да се случи на мен, на теб, държавата е виновна.

Пред БНТ психиатърът д-р Цветеслава Гълъбоватя коментира, че никой по света не е застрахован от инциденти, свързани с психично болните хора. Тя допълни, че проблемите, свързани с грижите за тях, са много, но открои липсата на достатъчно дневни центрове за работа с тази пациенти, както и недостатъчния брой квалифицирани кадри, които да работят с тях.

Цветеслава Гълъбова - психиатър: Психиатричната реформа у нас не се случи. Медицинската част от грижата за амбулаторните пациенти е осигурена, но липсва друга. Скъсана е връзката между стационарите, където се провежда болничната помощ и амбулаторната помощ.Скъсана е в частта социална грижа от каквато нашите пациенти безспорно имат нужда. Подобен род инциденти, каквито виждаме тежки инциденти с участие на хора с психични заболявания те се случват по цял свят и в страните, които най-добре обгрижват своите пациенти и там такива неща се случват. Проблемът е, че у нас не е минимизиран риска от подобни случаи.