Изкуството за строене на крепостни стени тръгва от нашите земи, много по-рано отколкото при Троя. Това със сигурност установиха археологическите проучвания на праисторическата могила в Провадия. Първите строители на крепости са собственици и на първото злато в Европа - открито във варненския некропол. Тяхното неизмеримо богатство и власт обаче се дължи не на златото, а на солта - обясняват археолозите.

Защо първите земеделци са строили огромни крепостни стени и от какви опасности са се пазили - репортаж на Мария Чернева и оператора Красимир Стоичков от поредицата "Пътуване в миналото".


Разкритията на археолозите ни връщат необозримо далеч в историята на човечеството. 7 500 години назад, когато тук идват първите земеделци. Те откриват места и условия, които предизвикват тяхната инженерна мисъл и те стават първи изобретатели в много области.

Отворът на огромен конусовиден залеж от сол се намира на 13 метра дълбочина.

Солните извори са си тук от милиарди години, но първите които са се сетили да го използват представителите на неолитната цивилизация

Селищната могила в солниците на Провадия пази следите на едно бурно хилядолетие. Когато тук са успели да натрупат такива богатства, че много са били готови да убиват за да ги имат. И затова се е наложило да бъдат построени огромни крепостни стени за защита.

Чл.-кор. проф. Васил Николов - ръководител на археологическите разкопки: Значи това са останките от около 4 700 години Пр. Хр. на първата каменна крепост в Европа, разрушена от едно земетресение

Като за първи опит въобще, крепостните стени са изумително големи. Широки в основата си 3-4 метра, които вероятно са носили поне 4, а на места и 6 метра висок зид. А това подсказва огромна и постоянна заплаха.

Проф. Васил Николов: Просто са били адски богати тези хора. Това са най-богатите хора в Европа по това време, защото те са били повелителите на солта. А солта - това е първият всеобщ еквивалент.
БНТ: И е имало какво да пазят?
Проф. Васил Николов: Да, пазят солта.

Като първи земеделци, те бързо разбират неудобството от тази свобода. В растителното им меню солта рязко намалява и за първи път в историята на човечеството им се налага сами да търсят допълнителни източници на сол. Нещо, което до този момент са си набавяли от дивечовото месо. Но тук попаднали директно на солни извори. И ги впрегнали веднага в производство.

След като земетресението унищожава първата крепост, втората е значително усъвършенствана.

Проф. Васил Николов: Първата идея за бастиони - за изпъкване на част от стената пред кортината, пред останалата част, за да може защитникът да излезе напред, да види тук какво се случва.

И крепостта определено е понесла много атаки, костни върхове на стрели се намират навсякъде. Дали от земетресение или по-многобройни нападатели, но и втората стена е разрушена. Строят трета, този път с големи масивни камъни. И още една иновация. По склона са изградени множество радиални стени.

Проф. Васил Николов: Направени за да затруднят максимално нападателите.

1250 години, след като започват производството на сол, климатът се променя, солните извори пресъхват, обществото им се тресе от вътрешни конфликти, масов гроб разкрива убийства, крепостта пада и всичко замира за следващите 4 хиляди години. Когато явно траките отново са открили солта, излизат основите на царска резиденция. А могилата дори не е разказала цялата си история. Предстои най-интересното - какво се крие зад крепостните стени на първите.

Вижте повече за кампанията Пътуване в миналото