Площадът на античния град Хераклея Синтика до Петрич вече е очертан с реалните си размери. Той дава основание на археолозите да сравняват мащабите на града с тези на Филипопол - днешен Пловдив. Археологическите проучвания на града разкриват една почти хилядолетна история - близо 8 века, в които Хераклея Синтика е била оживен производствен и търговски център.

Хераклея Синтика постепенно разкрива мащабите и красотата си. Заедно с това, учените успяват да уловят и духа на града и хората които са живели в него.

Данните от георадара тук пък и разкопките до тук разкриват размерите на целия площад, който излиза, че е съизмерим с този на Филипопол (дн. Пловдив). Това означава, че Хераклея Синтика е била също толкова голям и значима като град, колкото е бил и Филипопол.

Площадът е очертан от гражданската базилика или съдебната палата на града и една дълга поредица от магазини, които археолозите разкриват в момента. Между магазините, обаче, попадат и на друго.

доц. д-р Людмил Вагалински, ръководител на археологическите разкопки: Едно от помещенията, които водим като цяло редица магазини т.е. търговия е най-вероятно светилище. Първо е оформено по различен начин - по-голямо е, с една дъга е, има една много хубава декоративна ниша и в средата му на място намираме постамент с най-вероятно жертвеници.

Археолозите разкриват още три подобни светилища с олтарни ниши и с ясна поредност - по едно след всеки трети магазин.

доц. д-р Людмил Вагалински, ръководител на археологическите разкопки: Ама то може да е свързано с Хермес да кажем - все още не сме свързали следи с какво божество да го свържем.

Разрушителната сила на земетресението през IV век, което унищожава града, оставя на място много от оригиналния градеж на площада.

Може и да не личи много но всичкото това е мрамор и навремето е блестяло по този начин в снежна белота.
Може и да не личи много но всичкото това е мрамор и навремето е блестяло по този начин в снежна белота.

На площада учените откриват и тази база за статуя на уважаван благодетел на града. Името му е Сулпиций, както става ясно от надписа на колоната.

доц. д-р Людмил Вагалински, ръководител на археологическите разкопки: Пише „калос кай агатон“, т.е. въпросният Сулпиций е бил много красив и много добродетелен. Това е много стара формула, древна, която се използва в V - IV в. пр Xр. Просто след това става отживелица, не се използва, а те във II век сл. Xр я прилагат. Oпитват се да докажат, че те са най-древните наследници на древните македони, защото имат един дразнител във II век сл. Хр и това е Практикополис, който е основан от римляните чак във II век сл. Хр. като опозиция на стария Хераклея Синтика. Взимат част от територията на Хераклея и я дават на Практикополис, за да взимат данъци. И те започват да спорят. Има надписи за това, тогава тези от Хераклея почват да се връщат към миналото.

В другия край на площада стои солидна сграда с колони, чиято история най-вероятно няма да разберат. Всичките ѝ пластове са разорани при строежа на черния текезесарски път. Но другите сгради и къщи на града най-вероятно стоят непокътнати. И само чакат да разкажат и те своята история.


Подробен репортаж от последните разкрития в Хераклея Синтика можете да видите в "Денят започва"

Вижте повече за кампанията Пътуване в миналото