Уестърнът е част от модерната поп култура. Защо?

Митът за Америка като страна на неограничените възможности е неотменимо свързан и с този за Дивия запад. Безкрайни прерии и страховити пейзажи, шерифи заклети за ден и шумни салони, златни мини и каубои, добри и лоши индианци. Това са само част от историите, които помним от филми и приключенски романи. Битиетата в американския югозапад, разбира се, винаги са били по-сложни и противоречиви и от най-колоритните повествования, и така до днес.

След репортажите от Тумбстоун, Бисби и Долината на паметниците, сега остава да се запитаме защо мита за свободните скотовъдци от югозападните щати продължава да се радва на световна популярност, въпреки че нито исторически е верен, нито реално приложим към днешните реалности.

В американския югоизток отдавна няма вече истински каубои. През двайсет и първи век скотовъдството е модерен бизнес, съсредоточен в ръцете на крупни и обзаведени с най-новата техника ранчота. В целия щат Аризона например оперират малко под четири хиляди от тях и те отглеждат всичкото годишно производство от 870 хил. глави рогат добитък. В този индустриален бизнес няма място за много романтика или време за самотни мъже да яздят в полето.

Каубойските шапки и ботуши, и въобще уестърн модата, днес обаче са по-популярни от всякога. Дори в моето пътуване из Аризона има малко носталгия до времето когато гледахме “Винету” по Първа програма. Но нека сме честни - непристъпната природа на американския югоизток покорява и най-саркастично настроения турист и го кара да помечтае поне за ден какво би било да живее в прашните ранчота. Тези от романтичните кадри, не съвременните, разбира се.

Всъщност, ако се разтърсим сериозно в историята, каубоите, такива каквито си ги представяме от филмите и книгите, никога не са съществували. Във втората половина на деветнайсти век те предимно гледат, и от време на време открадват или нелегално прекарват от Мексико през границата, стада с добитък. Обирането на банки или стрелбите по прашните улици, както Холивуд ни е набил в главите, са се случвали доста по-рядко

Митовете обаче затова са митове — защото хората обичат да се вслушват в тях и търсят нещо, което им липсва в съвремието. Казано накратко, митовете разкриват повече за обществото и времето, в което са разказвани, отколкото за миналата епоха, в коята уж са се случили. А този за свободните ездачи сред кактусите е особено популярен - от поп културата до международната политика.

Няма съмнение, че днешната ни представа за независимите каубои, бели смели мъже, е продукт на Холивуд. Историците отдавна са установи, че в мнозинството си скотовъдите всъщност са били мексиканци и афроамериканци. Първите са, така да се каже, основателите на професията в Америка; дори каубойските шапки, версия на сомбрерото, са тяхна иновация. Вторите пристигат масово на запад, за да избягат тежкия расизъм на южните щати след края на Гражданската война. Съществуват също така и значителни групи индианци, намерили препитание като скотовъди.

Нито насилието е толкова голямо. В истински дивия запад се оцелява трудно и преди всичко заедно. Пак историците са установили, че много от мигриращите пишат договори и взаимно се заклеват в строги правила, защото се страхуват, че индивидуализмът и “аз знам най-добре” може да погуби цялата група. Без дисциплина хората няма как да издържат дългото и тежко прекосяване на страната.

Обирите на банки са изненадващо малко. Една статистика изследваща заглавията в старите вестници дори сочи, че за четиридесет години (1859-1900) в западните щати са се случили по-малко от десет. Причината пак е, че в новите територии се оцелява заедно. Банката, магазинът, салонът, минималната държавна администрация и шерифският офис обикновено са скупчени един до друг - кой ще пробва да обере трезор когато в съседство е не само шерифът, но и цял куп други мъже по работа и много вероятно въоръжени? Дори стрелбите в Дивия запад не са толкова много - защо иначе тази в Тумбстоун ще стане толкова легендарна? Цифром и словом в нея умират трима души.

Фактите, естествено, няма значение за уестърн романите и Холивуд през 30-те години на двайсти век. Тогава идва първата вълна на популярност и няма нищо случайно —Америка е по средата на Голямата депресия. Милиони хора, борещи се с ежедневната си несигурност и независеща от тях икономическа криза започват да мечтаят за уж “добрите стари времена,” когато с кон и с пистолет всеки е можел да бъде автор на успеха си. Каубоят от популярната реклама за цигари пък се ражда през 50-те години, когато все повече американци са скупчени в еднотипни къщи в предградията. Очевидно обаче мечтаят, поне от време на време, да яздят сами към залеза на слънцето.

В Европа американският мит за каубоите винаги е имал допълнителна моралистична нотка. На страниците на “Винету” Карл Май описва съмненията на обществото, живеещо на прехода между деветнайсти и двайсти век дали цивилизацията (олицетворявана от белите) не е поела по грешен път, мачкайки под колелата си традиционния начин на живот (индианците). Индианските филми на ГДР студиото DEFA пък винаги са имала леко анти-капиталистически уклон, което не пречи да продължаваме да си ги спомняме с носталгия.

В последните близо две десетилетия извън САЩ каубойският мит придоби силно политически отенък. Вярно е, че през 80-те Роналд Рейгън също обичаше да го снимат в карирана риза и широка шапка в ранчото в Калифорния. Американският каубой обаче изскочи на международната политическа сцена, и я шокира, в първия мандат на президента Джордж У. Буш. Страната пак бе в тежка морална криза след 11 септември 2001 г. и имаше нужда да прегърне любимия мит за самотния герой, който решително и бързо ще накаже лошите и оправи света. С трагични резултати.

Вътрешнополитически “споменът” за Америка, такава каквато никога не е била, и до днес е последен пристан за онези, за които обществото се движи твърде бързо в посока, която те смятат за грешна. На предизборните събития на Доналд Тръмп сега ще видите цели групи от каубои, и нито един на тези на Хилъри Клинтън. Другият републикански кандидат-президент Тед Круз задължително носи дънки и каубойски ботуши и говори с подчертано тексаски акцент, докато се бори за гласовете на щатите от вътрешността и белите американци, фундаменталистите и популисткото Чаено парти.

Може би затова историята на истинския Див запад трябва да бъде разказвана отново и отново - тази за мултикултурния и комплексен свят отвъд Мисисипи. Там, където много групи от хора се сблъскват, опитват се да оцелеят и да си осигурят благоденствие. Никой от тях не е много добър или много лош. История, която може и да не става за лесно смилаем филм-блокбастър, но със сигурност крие повече уроци за нашия многополюсен свят.

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Ваня Ефтимова


Нека истинската кампания да започне сега!

08.06.2016


Пътуване в (още) Дивия Запад: Долината на паметниците

28.04.2016


Пътуване в (още) Дивия Запад: Бисби — обърнат към минало, гледащ към бъдеще

23.04.2016


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Зад маските на фалшивия патриотизъм

14.09.2019, Костадин Филипов



10 години по-късно

06.09.2019, Костадин Филипов


Ей, Калина е дойдена!

01.09.2019, Костадин Филипов



По света и у нас, емисия – 20:00, 20 септември 2019 г. Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----