Ако някой ви попита на какво миришеше сръбската столица Белград на датата 17 януари, спокойно можете да му отговорите - на театрален грим и на природен газ.

© БТА

„Театралната” страна от еднодневното посещение на руския президент Владимир Путин в Белград до голяма степен бе подготвена от сръбските домакини. Макар че и самият Путин даде своя принос.

Президентът Александър Вучич, главният герой във въпросната политическа пиеса, бе направил всичко, че високопоставеният гост от Москва да се чувства като най-скъп гост. За Вучич лично визитата на Путин трябваше да означава, че той пет пари не дава за продължаващите вече седмици протести из улиците на Белград, които стават все по-многолюдни. Само вижте кадрите от множеството, събрани пред катедралния храм „Свети Сава” в центъра на сръбската столица, за да разберете, че това е „отговорът” на Вучич на хилядните множества, които протестите срещу него събират. И които той, въпреки реториката, че е готов да задоволи исканията им, с характерното си високо самочувствие на собственик на държавата, от когото зависи всичко в нея, вероятно не може да понася.

Автобуси от цялата страна, СМС-и с призиви да отидат пред храма за да поздравят госта, и какво ли не още са средствата, с които сръбската държавна машина гарантира многолюдието пред „Свети Сава”.

Дори един приятел от Скопие, с когото имаме почти ежедневна комуникация, ми се извини, че в четвъртък няма да може да си „чати” с мен, защото пътувал за Белград - да види и поздрави руския президент. И доколкото разбрах, не бил единственият македонец.

Това пък даде повод на журналиста от Скопие Сашо Ордановски да оприличи този стремеж да се смесиш с тълпата, за да можеш да зърнеш - най-много!, кортежа на госта с времето в бивша Югославия. Ордановски, си спомня - чакахме с часове на някой ъгъл на улицата, където ни поставяха учителите, за да зърнем отдалече някъде напред черната лимузина на Йосип Броз Тито. Отминали югославски времена, а? Как пък не...

Да не говорим за митологията, която домакините създадоха около визитата на Путин. И само с една цел - да фиксират вниманието върху своята значимост. То не бяха заплахи на Ислямска държава да извърши покушение върху госта, та затова мерките за сигурност бяха безпрецедентни. „Не се учудвайте, ако изведнъж уличният продавач на зеленчуци на някой от площадите, покрай които ще мине кортежът с Путин, изведнъж се окаже агент на тайните служби”, предупреждаваха с голяма доза хумор местните печатни издания. То не бяха слухове, че руският президент идва с двама свои двойници, че специалният му самолет е в няколко варианта, които ще летят успоредно, за да заблудят евентуалните терористи, то не бяха залагания какъв е контингентът хора на руските тайни служби, които предварително били пристигнали в Белград, за да огледат трасетата, особено площадката пред „Свети Сава”. Където вечерта там и навсякъде наоколо, услужливи и практични търговци продаваха значки с образа на Путин на цена 150 динара, което е горе-долу евро и половина...

Чакайте, бе, сериозни хора сме, и друг път сме виждали подобни визити, някои от тях сме ги отразявали професионално за своите медии, е, имат си своята специфика, ама чак пък толкова...

На всичко отгоре и Паша, тримесечното палаво шарпланинче, нещо като нашето каракачанче, което Борисов подари на Вова преди години, та, шарпланинчето, за което Путин бил прошепнал „Колко само е хубаво”... Остава още да кажем - а очите му топли, ласкави...

Е, и руският президент даде своя принос към церемониалната вакханалия, организирана от Вучич и компания. Той награди сръбския си колега с най-високото отличие, което руската държава дава на чужденец - орденът „Александър Невски”.

И представете си - сто години са минали от времето, когато някой друг сръбски държавник е получил толкова високо руско отличие. Сто години. Но освен че се обърна с едно изречение на сръбски език, за да се сбогува с множеството пред храма „Свети Сава”, Путин обеща да отдели пет милиона долара за вътрешното изографисване на черквата, която от години стои построена, но без вътре да бъде уредена като истински дом на вярата. Но тази сума не означава нищо пред онзи 1 милиард и 400 милиона долара, които Москва е готова да вложи в газова инфраструктура през територията на Сърбия, за да докара руския газ, който да дойде от „Турски поток”.

За това щял да говори с турския си колега Ердоган, с когото през следващата седмица щял да има среща. Дори вече руската и сръбската страна работели върху проекта, който бил израз на традиционното приятелство между двата народа, и така нататък, както се говори в такива случаи.

Изобщо, всичко е наред. Само не разбрахме дали министърът на външните работи и лидер на социалистите Ивица Дачич е спазил традицията да пее пред високопоставените гости на своя президент Вучич. Пя пред Ердоган, при това на турски, пя пред - кой беше още... Певец.

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Костадин Филипов


Тука има, тука нема… дата

07.06.2019


Пушилки от старите ленти

31.05.2019


Уж заедно ще отбелязваме...

23.05.2019


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове



Тука има, тука нема… дата

07.06.2019, Костадин Филипов


Пушилки от старите ленти

31.05.2019, Костадин Филипов


Да се огледаш в розовия цвят

31.05.2019, Надя Обретенова


Да затвориш кръга отвътре

27.05.2019, Надя Обретенова


По света и у нас, емисия – 20:00, 16 юни 2019 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----