С филм на румънския режисьор Раду Жуде беше закрита "Киномания". С него разговаря Бойко Василев.

Г-н Жуде, след последния филм обявиха ли Ви в Румъния за предател?

Раду Жуде: О, разбира се! Някои дори се вгледаха в името ми. Вижте сега! Направиха ми снимка с жълта звезда – ето така! Жуде като “Юде”, “евреин” на немски. Един мръсен евреин осъжда историята ни. Но очаквах това. Както казва моят приятел, режисьорът Флорин Йепан – „Румънските фашисти са като кучета, които лаят, но не хапят“.

Искахте да провокирате - или да излекувате раната?

Раду Жуде: Не. Не съм провокативен. Темата ме привлече, защото беше прикривана в Румъния. Като малък не знаех за избиването на роми и евреи през Втората световна. По комунистическо време не можеше да говориш за нацисткото минало. След революцията – също. Хората се интересуваха само от комунистическата ера и им трябваше златен век преди нея. През 90-те избуя национализмът. Хиляди книги за комунистическите затвори прочетохме. Те бяха нужни. Но не биваше да забравяме другото минало, нацисткото.

Филмът “Не ме интересува дали историята ще ни запомни като варвари” припомня как румънската армия избива евреи през Втората световна. 380 000 на територията на бившия Съветски съюз. Само в Одеса - 20 000. Във филма на Жуде съвременните румънци трудно признават тъмните петна от историята. Даже понякога аплодират миналите жестокости. Предишният му игрален филм събра доста награди. В “Аферим” Жуде разказва за циганите. Как преди 200 г. румънците ги държали като роби. В последните си два филма Жуде работи с българи. Това му харесва.

Вижте цялото интервю във видеото.