Неравенството в доходите на най-бедните и най-богатите у нас се увеличава, показват данните на КНСБ. Разликата е 7,7 пъти. Голяма част от парите у нас са съсредоточени в малка част от населението. За да бъде коригирано това неравенство, от КНСБ предлагат серия от нови данъци насочени към по-имотните българи и фирми, както и въвеждането на необлагаем минимум. Бизнесът не подкрепя промените.

Данните са категорични - две трети от българите нямат спестявания, останалата една трета имат депозити в банката, като 30% от тях са на стойност над 1 млн. лева.

Пламен Димитров, президент на КНСБ: Неравенствата са най-тежки в България, не само сме най-бедни, но и с най-тежки неравенства. Това ние твърдим, че се дължи и благодарение на данъчната политика която се води през последните 10 години.

За корекция на неравенствата от КНСБ предлагат серия от мерки. Първо, въвеждане на необлагаем минимум от 610 лева. Освен това да бъдат създадени четири нови данъка, насочени към по-имотните хора и компании - върху дивидентите, финансовите транзакции, богатството и дигитален данък.

Отделно синдикатите се застъпват за създаване на общ необлагаем доход за млади семейства, въвеждане на данъчни стимули, увеличение на максималния осигурителен доход и създаване на обща основа за фирмените данъци.

От КНСБ очакват резултата от тези мерки да донесе допълнително 450 млн. лева на бюджета.

От бизнеса не се съгласиха с повечето мерки и особено увеличението на данъчната тежест, защото изземването на повече пари от населението няма да доведе до прозрачното им разходване.

Васил Велев, председател на АИКБ: Още една причина да настояваме за неувеличаване на преразпределителната роля на бюджета, е незавидното място на България в световните класации по корупция.

Към момента правителството запазва позицията си, че не се очакват данъчни промени в този мандат.