Разследване на БНТ разкри тежките условия на труд в някои фирми от шивашката промишленост у нас. След показаните репортажи получихме сигнали от още работници, подложени на трудова експлоатация. Те разкриха друга често срещана практика сред нелоялните работодатели, която експерти определят като тенденция - заради пропуски в закона неизплащането на трудови възнаграждения на практика остава без последствия. Към този момент хиляди българи, които работят в леката промишленост, са подали сигнали срещу работодателя си за дължими заплати.

ѝБивша шивачка чака парите си от 8 години. Старият ѝ работодател ѝ дължи близо 3000 лв. На нея и на още 22-ма служители. Работи в шивашкия цех 8 години. Един ден отива на работа и и го заварва празен.

"Когато отидохме на сутринта, понеделник, машините бяха изнесени от цеха. Тогава научихме, че ги няма. Няма да работим. разказва бившата шивачка.

Чавдар Христов, КНСБ: В момента, ако един некоректен бизнесмен, търговец, производител, иска да не плати заплатата, той може простичко да го направи и да не понесе никаква отговорност. Законът му позволява да не плати.

Как е възможно тази практика да не е наказуема?

Веселин Тончев, адвокат: Шивашки предприятия, например, там самото работно помещение е под наем. Машините не са от някаква висока стойност и те по всяко време могат да се прехвърлят. Банковите сметки, те пък се ликвидират, буквално за един ден. Реално, това прави много лесно възможно това дружество, което е било функциониращо, да се превърне в една куха фирма, на която да няма какво да се вземе.

Но това не е всичко. Има и друг правен абсурд.

Веселин Тончев, адвокат: В България това го няма никъде в Европа, от 2009 година, капиталът, който е необходим, за да се учреди едно търговско дружество, беше намален от 5000 лв. на 2 лв.

Учредяването на едно търговско дружество излиза средно между 200 и 500 лв. Тоест, поради този абсурд в Закона, още при учредяването си, дружеството е декапитализирано. И никой няма отговор защо сумата е толкова ниска.

Чавдар Христов, КНСБ: Печалбата е иконата, на която се моли капиталът.

Случаят на бившата шивачка, с която започва репортажът, е подобен с тези на хиляди други работници. След като фирмата фалира, тя и останалите служители завеждат дела срещу тогавашния си работодател. Но парите им в един момент свършват и делата не могат да продължат.

Атанас Атанасов, бивш работник: Едно трудово-правно дело е около 500 лв., така че малко хора могат да си позволят да си бръкнат в джоба, и да водят такива дела.

Въпреки това, работодателят обещава, че ще изплати дължимите суми на своите служители. А след това изчезва.

Ние също потърсихме собственика на фирмата. В търговския регистър има посочен адрес на фирмата в София. Отидохме, но не открихме никого. Дори и да го бяхме намерили, обаче, законовият срок за изплащане на дължимите пари отдавна е изтекъл. Той е от 3-5 години след прекратяване на трудовите взаимоотношения.

Вероятността тези работници да получат парите си е минимална. Пари, които са изработили.

Мая Манолова, омбудсман на Република България: В крайна сметка, хората остават с впечатлението и с усещането, че никой не стои зад гърба им.

Защо тези абсурди се допускат в законодателството и кой трябва да защити работниците? Отговорите ще търсим утре в последната част от разследването за експлоатацията на заетите в шивашката промишленост.

Още по темата Оцеляване