През следващата седмица изтича срокът, в който Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол трябва да представи на парламента предложенията си за промени в закона, така че държавата да може по-лесно да си събира парите от нелоялните купувачи. Междувременно обаче, депутатите подготвят собствени промени, които да премахнат давността за разследване на приватизационните сделки и да поставят край на приватизацията. Каква е целта на тези поправки - репортерски поглед на Цветелина Катанска.

Вече 24 години думата приватизация има по-скоро негативен, отколкото позитивен отглас в обществото. За този период са продадени акции и дялове от над 5200 държавни предприятия. Въпреки направените равносметки, поуката и до ден днешен липсва.

Не всички от сделките са претърпели крах, но в историята ще останат провалите на "Кремиковци", БГА "Балкан", "Химко" - Враца и други. Сега депутатите отново са решили да ровят в тези сделки като премахнат законовите пречки, те да бъдат разследвани отново и отново.

Данаил Кирилов, ГЕРБ, председател на правната комисия към парламента: Необходимо е да се знае истината как се разпределиха националните блага и станаха индивидуални такива. Да има яснота кои сделки са отговаряли на закона, кои сделки са били сключени в нарушение на закона.

До момента у нас са сключени 5266 приватизационни сделки като общият финансов ефект от тях се изчислява на над 18,6 милиарда лева. По-голямата част от парите са договорени плащания - 10 милиарда лева, а поетите задължения за инвестиции и запазване на работни места се изчисляват на близо един милиард и половина.

Данаил Кирилов, ГЕРБ, председател на правната комисия към парламента: Не се знае всичко в дълбочина, не се знае истината. От време на време в публичното пространство се коментира един или друг случай, но бих казал, че това не удовлетворява необходимостта обществото да има ясна представа за това.

Кирилов не отрича и политическите мотиви за разследванията.

Данаил Кирилов, ГЕРБ, председател на правната комисия към парламента: Законодателството няма как да не се осъществява и с политически мотиви. Нашият мотив и политическа воля е да дадем достатъчно време е да се разкрие истината, цялата истина.

За истината настоява и бившият вицепремиер в кабинета на Жан Виденов и настоящ депутат Румен Гечев.

Румен Гечев, член на комисията за бюджет и финанси: Някои хора искат да приключи приватизацията на мотото, който откраднал, откраднал. Всички сме свидетели, че приватизационният процес в България не изцяло, но до голяма степен е един пладнешки грабеж и на безценица бяха присвоени активи на държавата и на българските граждани, които са създавани с десетилетия.

Самият той дава собствен пример за добра според него сделка.

Румен Гечев, член на комисията за бюджет и финанси: Екипът, който ръководех през 1996 г. когато започна приватизацията на по-големите фирми, на 17 декември 1996 г. подписахме и аз положих подписа си за приватизацията на "Соди Денвя". Фирмата "Солвей" от Белгия закупи "Соди Девня" за 160 млн. щатски долара, от които те платиха 150 млн. долара в брой. Това е един добър пример, тъй като цялата индустрия на България след това, след приватизационния погром през 1997 г., няма да съберат сумата от 150 млн. долара за останалите предприятия. Ако приватизацията беше осъществена по този начин цялата, нямаше да сме на това дередже, на което сме в момента.

По данни на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, ведомството изнемогва. То губи повече пари, отколкото докарва на държавата. Според отчета на агенцията за първото полугодие на тази година, събраните средства от следприватизационен контрол възлизат на едва 1 млн. Изхарчените за дела и преследване на нелоялни купувачи - един милион и половина.

Данаил Кирилов, ГЕРБ, председател на правната комисия към парламента: Проблемът е, че навремето са сключвани договори с възможно най-леки клаузи и най-неангажиращи клаузи.
Румен Гечев, член на комисията за бюджет и финанси: Би трябвало да се направи проверка на всички, да се види дали не е случайно в кавички, тези които са продавали на безценица, не са забогатели и имат богатство - лично, семейно и така нататък.

А примерите за неизгодни сделки са много - "Кремиковци", БГА "Балкан". Комбинатът струва един долар, а авиокомпанията - за 150 хиляди долара. Мотивът - дружествата имат големи задължения. Доказателство за допуснатите грешки - в последствие купувачите ги препродават за много по-крупни суми.

Румен Гечев, член на комисията за бюджет и финанси: "Кремиковци" беше едно от най-големите производства за метални продукти, различни видове стомана и други метални произведения. Там бяха налети народна пара милиарди за изграждането на този комплекс, който виждате в момента, там няма нищо.
Данаил Кирилов, ГЕРБ, председател на правната комисия към парламента: Самото разследване срещу нелоялните приватизатори ли е, или срещу хората, които са разрешили тези сделки? - Според нас трябва да е срещу двете групи субекти, защото това има значение за истината.

Дали обаче премахването на давността може да стане юридически и каква полза ще донесе на българите - икономистите са скептични.

Руслан Стефанов, Център за изследване на демокрацията: Понякога се учудвам на способността на политиците да създадат подобни непрагматични неща, които не решават проблема на хората. не виждам как това ще направи хората във Видинско по-богати или ще ги накарат да се върнат там. Институциите в България, правоохранителните органи, досега не са успели да направят нещо, не са успели по никакъв начин да защитят държавния интерес дори в случаи, в които има или ни се струва фрапантни нарушения на законодателството. и сега не виждам как промяната в един такъв закон ще доведе по някакъв начин до промяна на статуквото. единствено, което виждам е, че това ще доведе до едни постоянни политически пререкания.

С идването си на власт в началото на годината, новият икономически министър Емил Караниколов, който е и дългогодишен шеф на Агенцията за приватизация си постави за цел да я спре. Предложението му беше прието на Министерски съвет, но така и не стигна до депутатите.

Руслан Стефанов, Център за изследване на демокрацията: Ако някой намира политически смисъл да каже, ето ние спряхме приватизацията и няма да има злоупотреби - това не е така. Злоупотребите в момента се случват, както винаги са се случвали и все повече има възможности, защото средствата сега са много по-големи - през обществени поръчки през заменки, през концесии, през лицензии и по какъвто и да е друг начин.

Пропуски могат да се търсят и при продажбата на доставчиците на ток през 2005 г. Сделки, които на пръв поглед са успешни, но дали е така.

Румен Гечев, член на комисията за бюджет и финанси: Това е един чудесен пример в наша вреда за съжаление. ето примера, чешката държава, ЧЕЗ е държавно чешко дружество участва в т.нар. приватизация в България, където българската държава реши, че не иска да има златна кокошка, която да пълни бюджета и пенсионните фондове, а да я продаде на чешката държава. Печалбата е сигурна и защо българската държава се отказа от тази печалба, няма друго обяснение освен криминално.

И докато политиците продължават споровете как е продадено държавното имущество и кой се е облажил от това, агенцията за приватизация се опитва да събира трохите от лошите инвеститори, а българският потребител остава този, който плаща сметките.