Могат ли да бъдат избегнати снежните капани по пътищата? Със сигурност. Практика в целия свят от десетилетия е край магистралите и пътищата да се поставят специални снегозащитни стени - от мрежа или живи дървета и храсти. Мрежите отклоняват вятъра и снега и пазят пътищата чисти. На Запад поставянето на снегозащитни мрежи е цяла наука, струва милиарди долари годишно и дава блестящи резултати. В България, дни след като бяха поставени, част от мрежите бяха откраднати.

Как пътищата ни да останат чисти през зимата - вижте в репортерския поглед на Александър Марков.

Венцислав Евгениев е кмет седми мандат на община Медковец. Отлично си спомня времето, през което е работел в почистването на пътища.

Венцислав Евгениев, кмет на община Медковец, Монтанско: Това беше ежегодна задача - поставянето преди зимния период на тези съоръжения в участъците, където се появяваха такива снегонавявания и това имаше определено много добър ефект. Преспите се образуваха в крайпътните ивици, но в никакъв случай - само в някакви определено екстремни случаи на силни ветрове, обилни снегове, имаше случаи на снегонавявания по пътищата.

Снегозащитни мрежи, щитове от ламарина или дърво, зелени пояси от дървета и храсти. Инженерната мисъл отдавна е намерила най-доброто решение против снегонавяванията по пътищата. Снегонавявания, които блокираха стотици на АМ "Тракия" по Нова година.


Мрежите против сняг работят простичко. Високи са 2 метра, дълги - 2,5 метра. Изтъкани са от пластмасови нишки и се поставят на разстояние от пътя, равно на 35 пъти височината на мрежата. Поставят се перпендикулярно на вятъра. Целта е не да спрат, а да отклонят вятъра и снежния поток.

инж. Георги Златев, Агенция "Пътна инфраструктура": Задачата на снегозащитните съоръжения е да намалят локално или да изменят аеродинамиката и движението на въздушната маса.


Целта е преспите да се образуват след оградата, а не на пътя. Колкото повече сняг, толкова по-далеч от пътя се поставят оградите.

инж. Павел Диковски, бивш председател на АПИ: Тя е доста сложна теорията за създаването на преспите и за борбата с преспите. Има си даже математически модел и там фактически тази предпазна стена, да я наричаме, която се формира от някакви панели, не е права линия, тя е с някаква определена зигзагообразна линия, за да бъде устойчива точно на вятъра, да пречупи по някакъв начин вятъра и да създаде преспа, която е по-далеко от пътното платно.

По закон, мрежите са собственост на пътноподдържащите фирми, с които АПИ сключва 4-годишни договори. Фирмите трябва да имат минимум по 5 км. мрежи против сняг. Поставят мрежите 10 дни преди прогнозите за първия снеговалеж в участъците, посочени от АПИ. Не всички, обаче, виждат конкретни резултати от новите огради.

Виктор Флоров, с. Неговановци: На времето имаше такива огради, само че те бяха такива - едни железни огради бяха, вършеха работа.

Живеещите във видинската община Ново село не виждат ефекта от оградите.

Георги Стоенелов, кмет на община Ново село: Това, което е направено, може би като замисъл, като идея е добро. Но като изпълнение... аз ненапразно казах, че е един кръжко сръчни ръце. Оградата - тази мрежа, която трябваше да бъде много по-напред, за да може да задържи снега. Снегът, който се издухва от такова голямо разстояние, прехвърля мрежата и навява на пътя, така че ефектът е нулев.

Метални огради не се слагат от 2000-та година насам, тъй като ги крадат.

Венцислав Евгениев, кмет на община Медковец, Монтанско: След като дойде един период, в който никой нищо не можеше да каже на никого, започнаха кражби в полето на метали, на метални конструкции и така нататък, половината от тези решетки се окрадоха от хора, които ги препродаваха на вторични суровини.
инж. Георги Златев, Агенция "Пътна инфраструктура": В участъка между Враца и Оряхово тази година бяха монтирани около 4 км. такива снегозащитни съоръжения, които за съжаление голяма част от тях бяха разрушени, респективно откраднати.

Опити за кражби има и в Русенска област. Снегозащитната мрежа там обхваща 4 км.

Иначе няма никакво значение от какъв материал са оградите. В Германия, Франция, Англия и Швейцария ползват предимно полиетиленови, в Скандинавските страни и Северна Америка - полиамидни, в САЩ - включително и дървени в съчетание с дървета и храсти.

инж. Георги Златев, Агенция "Пътна инфраструктура": От значение, обаче, е плътността и решетъчността, отворите между самите елементи. Това, което е най-бързото и най-често използвано, е полагането на пластмасови, най-общо казано, мрежи, монтирани на дървени стълбове. -


В България, сочат десетилетните наблюдения на АПИ и Института по пътищата, има общо 1500 км. пътища, които са изложени на силен вятър и сняг. Там има най-голяма опасност от снегонавявания. Сега огради има поставени по едва 150 км. от тези пътища. Но и оградите, колкото и здрави да са, не могат да се преборят напълно с природата.

проф. Петър Стефанов, Факултет по транспортно строителство - УАСГ: каквито съоръжения да проектираме, при положение, че силата на вятъра е повече от 20-30 метра в секунда, това са големи скорости, ниски температури под -15 градуса, ние не сме в състояние да решим проблемите с проходимост на пътищата.

Професор Петър Стефанов от катедра "Пътища" в Университета за архитектура, строителство и геодезия е човекът-енциклопедия по отношение поддържането на пътища. АМ "Тракия" е една от най-новите и затова може би една от най-проблемните, казва той.

проф. Петър Стефанов, Факултет по транспортно строителство - УАСГ: Първо, магистрала Тракия попада в една зона, в която има доста сериозни ветрове, с висока скорост. Разположението на магистралата също не е без значение - тя е Запад-Изток. И не на последно място, че все пак това е сравнително нова магистрала и там няма зелени пояси. - 10:26

Мрежи против сняг АПИ тази година постави край автомагистралата в участъка от Карнобат до Бургас. Този е и най-ветровитият участък от магистралата, според експертите.

Големият проблем е, че железни огради и зелени пояси много трудно вече се поставят край големите магистрали - както е в САЩ, защото земите край пътищата са частни.

инж. Георги Златев, Агенция "Пътна инфраструктура": Поне засега нямаме участъци, в които след допълнителни разяснения да не сме получили съгласието от производителите, за което сме благодарни.

Навявания се образуват и по АМ "Люлин". Иво, който от година е шофьор по редовната маршрутна линия от София за Перник, знае най-опасните участъци.

Иво, шофьор: Малко преди тунела и след втория тунел в посока Перник се събират повече открити участъци, които се навяват. Чистят ги момчетата. Тая година добре се справиха.

По АМ "Люлин" има подпорни стени и огради против животни, които играят ролята и на снегозадържащи съоръжения. И все пак, най-сигурната защита против снегонавяванията по пътищата, според експертите, си остават естествените, зелени пояси, които се засаждат на определено разстояние от пътните артерии. Това са високи храсти и дървета, които просто спират снега.

Дали зелени пояси, или мрежи - експертите са категорични, че България спешно трябва да предприеме мерки против снегонавяванията. Добрата новина е, че все повече фирми виждат положителния резултат от мрежите. Така например компанията, която поддържа пътя между Шумен и Бургас, вместо задължителните 5 е поставила вече 15 км. мрежи.