Разследване на БНТ откри как е възможно срещу хиляди левове от държавния бюджет човек с увреждане да получи акумулаторна инвалидна количка, която трябва да издържи 10 години, а се разваля на първата седмица. Законодателни неуредици като липсата на технически надзор и стандарт за ценообразуване позволяват на фирмите да продават некачествени акумулаторни колички на хора с увреждания срещу максималната целева помощ - 3019лв. По този начин онези, които не проучват доставчика си достатъчно добре или не са запознати с правата си, могат да попаднат в десетгодишен капан.

„Национален център за социална рехабилитация" звучи като държавно предприятие. Обаче не е. След регистрацията си през 1993 г. повече от две десетилетия Центърът е изграждал имидж на едно от водещите частни неправителствени организации в сферата на социалните грижи. Но според разказите на хора с увреждания, които дружеството е обслужвало, и бивш негов служител, зад доброто му лице се крият некоректни практики, свързани с продажбата и поддръжката на акумулаторни инвалидни колички. Историите за тях илюстрират някои от най-големите проблеми с пазара на такива колички у нас.

В България Агенцията за хората с увреждания води регистър с фирми, лицензирани да продават медицински изделия. А инвалидите обикновено купуват такива с целева помощ от Агенцията за социално подпомагане.

За акумулаторни колички тя отпуска най-много пари - лимитът е 3019лв. Гаранционният им срок е една година, а експлоатационният - десет. Социалната агенция финансира и два основни ремонта + периодична смяна на гуми, лагери и батерии. Т.е. за да не трябва да доплаща, лицето с увреждане трябва да уцели количка, която с тази поддръжка ще издържи 10 години.

У нас обаче шансът да попаднеш на некачествена количка или на некоректна фирма е голям. Стоян Милованов от София попада и на двете. Държавата отпуска на Милованов максималната помощ - 3019лв. За доставчик му препоръчват Центъра за социална рехабилитация, който му предлага една точно за тази сума. И така през март 2009 г. Милованов се сдобива с машината, която трябва да направи живота му поне малко по-лесен. Вместо това, следващите почти осем години се превръщат в кошмар без изход.

Стоян Милованов - клиент на НЦСР: "Още на втория ден, докато аз не разбирам първоначално, но докато свикнах да действам с кормилната уредба, бих казал, количката почва да прави номера. Тя дефектна, тя износена, тя стара, т'ва нагласена".

Повтаря се едно и също, количката върви донякъде и изведнъж спира. Случвало се е дори на трамвайна линия.

Стоян Милованов - клиент на НЦСР: „Няма спасение, няма мърдане, няма шаване. Там, където си, чакаш, седиш. Някога ще се седи с часове. По тоя начин се случи преди две години ме докараха полицията от Славейков".

Тръгнахме по следите на въпросния център, за да научим повече за предоставяните от него изделия. Така открихме Филип Димитров - бившият представител на дружеството в София.

Филип Димитров - представител на НЦСР в София (2007 - 2013): "Ние имахме един склад, който беше препълнен с втора употреба инвалидни колички, които имахме, нали там, достъп до него. Отивахме, взимахме работеща количка - изчистваше се, измиваше се, позакърпваше се количката и се продаваше".

- Какво беше тяхното състояние?

Филип Димитров: "Като се поизчистят, лъснат, бяха в добро качество. Но... добро качество на външен вид. Ние не можехме да дадем гаранция и за един месец. Защото не се знаеше тия електромотори колко време са седели в тия складове".

От Центъра неколкократно са заявявали, че продаваните колички са нови и най-добро качество. Затова потърсихме коментар от шефа на организацията Пламен Захариев. Захариев отказа категорично интервю пред камера. Но нямаше нищо против да отговори на въпросите ни писмено.

Пламен Захариев - председател на НЦСР: "ПТС, предоставяни от НЦСР са били нови. ПТС втора употреба, рециклирани са били дарявани на хора, които обикновено са много активни и които след износване на тяхната количка в по-кратки от нормативния срок не са имали възможност да получат от държавата ново разрешение."

Документи показват, че Центърът наистина е внасял акумулаторни колички от водещи европейски марки. Но не само. Сдружението също е предоставяло рециклирани колички от Белгия. През 2002 г. една от тях е получила с целева помощ параолимпийската ни състезателка по спортна стрелба Милена Тодорова. Две години по-рано друга такава е продадена и на Ваня Пандиева от София.

Не е ясно от коя белгийска организация са дошли количките. Възможно е да става въпрос за Фламандската федерация на хората с увреждания, която е била в сътрудничество с Центъра. Захариев заяви, че това сътрудничество е продължило между 93-та и 2001 година. Но бивш служител на федерацията, който пожела да остане анонимен, ни разказа, че съвместен проект е имало и между 2004 и 2012 година. Той добави и че изделията са били дарявани, а Захариев не отрече. След като първоначално беше заявил, че продаваните колички са нови, в следващ отговор Захариев призна, че всъщност организацията е продавала, и то напълно законно, някои от дарените от Фламандската федерация рециклирани медицински изделия.

Пламен Захариев - председател на НЦСР: "След рециклиране в сервизната работилница на НЦСР и подменяне на някои части ПТС са били предоставяни на медицински и социални заведения. По изключение са били предоставяни срещу целева помощ някои изключително уникални и редки модели."

В случая въпросът не е дали количката е нова или не, а дали може да издържи 10 години. Специалисти ни казаха, че за продаваните в България рециклирани колички това е по-малко вероятно, отколкото за новите. Нашето законодателство обаче третира всички колички по един и същи начин.

Цели три агенции си сътрудничат, за да стигне една количка до човек с увреждане. И това създава хаос.

Количките се внасят от търговци на едро. Изпълнителната агенция по лекарствата дава разрешение за пускане на пазара. Надзорът обаче е само документален. От ИАЛ ни обясниха, че тъй като количките са от най-ниския рисков клас медицински изделия - клас 1, законът изобщо не предвижда някоя институция физически да проверява качеството им. ИАЛ има възможност да го прави само при сигнали. За сравнение, миналата година метрологичната агенция извърши технически надзор на митница на над 1200 самобалансиращи се скутера - много по-евтин продукт, който не е жизненоважен за потребителите си.

При количките няма и никакво изискване цената да отговаря на качеството. Т.е. търговецът на едро сам определя цената, на която да продаде количката на дребно. След това търговецът на дребно я регистрира в Агенцията за хората с увреждания и сам определя за колко да я продава на инвалиди. Това разделение на търговците е въведено през 2007 година. Но то може да бъде лесно заобиколено. Центърът за социална рехабилитация на Пламен Захариев например е продавал на дребно. Междувременно, брат му Захари е регистрирал фирма за търговия на едро през май 2008 година. И така на теория братя Захариеви са можели да контролират цената на продажба на акумулаторни колички още от момента на вноса, независимо срещу каква сума са ги купили в чужбина.

Търговците на дребно често нагаждат цената на количката спрямо тавана за помощи от социалната агенция - 3019лв. И така, в крайна сметка, колички в трагично състояние преминават безпроблемно и през трите институции и срещу хиляди левове от държавния бюджет са продадени на инвалиди, които нямат представа, че влизат в десетгодишен капан.

Именно такъв е случаят на Милованов. Според етикета количката му е произведена през 2001 г. в Холандия. Осем години преди той да седне в нея. Но Милованов дори няма как да знае със сигурност, че количката не е нова. За разлика от фактурите на Тодорова и Пандиева, на неговата не пише.

Тодор Даракчиев - началник на отдел „Надзор и инспекции", ИАЛ: "Хората с увреждания, като получат една количка такава и на фактурата не пише нова ли е или е стара, има ли начин да разберат дали е нова или рециклирана?"
"Законът за медицинските изделия не въвежда такова изискване."
"Няма условие да пише изделието дали е ново, фабрично ново, или е преминало някаква преработка."

Процедурата по предоставянето на акумулаторни колички обаче е само една част от дефектната система. Другата е тяхната поддръжка. Инвалидите у нас постоянно се оплакват от некачествени ремонти. Клиентите на Центъра за социална рехабилитация, с които се срещнахме, също имат съмнения за такива.

Гледайте втора част от разследването в емисията "По света и у нас" в 20 ч.

Система с увреждания: Как да измамиш инвалид и държавата с ремонт на количка

Система с увреждания: Как да измамиш инвалид и държавата с ремонт на количка

Възможно ли е да забогатееш, като поправяш инвалидни колички? За лицензираните фирми за медицински изделия в България това не е особено трудна задача....

Прокуратурата проверява бивш търговец на медицински изделия след репортаж на БНТ

Прокуратурата проверява бивш търговец на медицински изделия след репортаж на БНТ

След разследване на "По света и у нас" прокуратурата започна проверка на една от най-известните неправителствени организации за хора с увреждания в Бъ...