"Анри едно" е идеалният роботизиран иконом. Ако е на служба при човек със затруднения или при възрастни хора, той може да загася лампи, да включи телевизора, да донесе лекарства или храна от хладилника.
"Анри" вижда така. Програмиран е да вдигне вилица от пода или дори да се обади на Бърза помощ, ако човекът е паднал. "Анри "анализира пространството с лазер и изчислява каква е безопасната траектория.
Но "Анри" не прилича на човек. Защо? Напомня повече "Ар Ту Ди Ту", отколкото "Три Сипио" от "Междузвездни войни". Това е умишлено, заради психически феномен при хората, наречен "злокобната долина".
Проф. Роман Захариев - Институт по роботика - БАН: В графиката на симпатии към един робот, вие най-напред много харесвате тоя робот, той е много интересен за вас и графиката върви нагоре. В един момент, тогава, когато има антропоиден вид, се оказва, че изведнъж човек усеща ужас от този робот, изведнъж графиката пада надолу - ето това се нарича злокобната долина."
;
"Анри две" пък е робот-лектор. Той е безценен в общуването с деца-аутисти, които често възприемат като агресия дори човешкия поглед. "Анри" може да ги учи, без да ги плаши.
Проф. Роман Захариев - Институт по роботика - БАН: Те трудно приемат контакта с хора, както знаете, но роботът е нещо като техните играчки. Те го приемат естествено, той е една интелигентна играчка, която може да вкара необходимата информация в един момент, което е и съществената идея в този процес.
Роботите вече работят експериментално в два дневни центъра, където се случва да носят книги от библиотеката. Те разбират команди и дори могат да отговарят. Но бащите им от Института по роботика не спират да ги обучават. При програмирането работят с актьори от театър "Цвете", като записват крайни човешки емоции. Целта е, когато са проявени в реалния живот, роботът да ги разпознае и да реагира адекватно.
Чуй новините
Подкаст
