В следващите шест месеца един розов кемпер, който е на фондация "Една от осем" ще обиколи над 25 града в България, за да консултира и помага на жени, които се борят с рака на гърдата. Кемперът вече е на път. Първите няколко дни ще бъде в Югозападна България. Пътешествието стартира от София, където беше официално представено.

Диагнозата рак стряска все повече жени у нас. От фонцация "Една от Осем" искат да стигнат до най-малките населени места и да покажат на дамите, че могат да се преборят. Арт терапия, грим и перуки за жените, които преминават през химиотерапия очакват в розовия мобилен кабинет.

Кулинарен модул ще готви на място и ще предлага рецепти за жените, които имат нужда от специална храна за поддържане на организма в най-трудния етап на лечение. Антонина Топалова ще сподели опита си и нейната лична битка с болестта в индивидуална психологическа консултация.

Антонина Топалова - психолог: Отдавна съм се простила с рака и сега се опитвам да кажа на всички жени, че не ситуацията е страшна, а отношението към нея. Една психоложка американска е направила проучване с 30 хиляди души в продължение на 8 години и е установила, че тези, които са преживели стрес предишната година и са приели, че той е драматичен, страшен, фатален за здравето са си отишли 46% от тях. А тези, които са приели това като предизвикателство, като шанс за развитие - оцеляват.

Топалова признава, че пътят е труден, но с подкрепата на обществото всеки може да се пребори.

Антонина Топалова - психолог: Това, което казвам на моите момичета, аз така ги наричам, защото те всички са мои момичета. От 26 до 70, че трябва да живеете тук и сега. Днес. Всеки ден трябва да ви е хубаво. И да имате планове за всеки следващ ден. Да имате мотив. Моята идея, че ще имам внучка ме накара да хвърля бастуна. Аз се грижа за нея.

Професионалният гримьор Лъчезара Георгиева от няколко години е доброволец във фондацията. Тя се включва в пътешествието на кемпера. Тя ще гримира и ще води арт терапии.

БНТ: Трябва ли да има причина човек, за да може да подкрепи една такава кампания?
Лъчезара Георгиева - доброволец: Причината е на първо място, защото подкрепям Нана, в нейната поредна битка с рака на гърдата. Втората причина е, че подкрепям всички жени, които минават по този път. Много обичам момичетата от фондацията, наричам ги момичета, защото те са запазили този дух, момичешки и борбен и приемат с усмивка всяко едно предизвикателство.
Нана Гладуиш: Няма да забравя първото ми посещение в медицинска академия, след като ме бяха смлели, след като ми бяха разказали играта, че аз задължително много скоро ще умра и нямам никакви шансове и първият път, който един лекар ми каза, и накара мъжът ми да седне и каза, Нана, ти можеш да оздравееш. И аз излязох и се разплаках, защото понякога ти трябва точно това, някой да ти каже, ти можеш да се справиш. Въпросът е да те накара да повярват, че можеш.

Тенденцията е стряскаща - ако до скоро една от 8 жени беше засегната от заболяване, вече една от 4 се сблъсква с проблема. Затова очакванията на целия екип е да се говори открито за проблема наречен рак.

Антонина Топалова - психолог: Знаете ли, че в провинцията ракът е стигма. Мълчат, В Гоце Делчев не искаха да им изпратим тюрбан, защото веднага си личи какъв е проблемът. Хората смятат, че това е нещо страшно, опасно. Че те са виновни. Ракът не е заразен, уважаеми зрители. Ние не сме инвалиди, не трябва да бъдем третирани така. Ние сме щастливи, оптимистични, понякога плачещи. Защо мислите, че не плачем.

В мобилния център жените ще разберат с какво ще се сблъскат по време на лечението и какви методи да използват, за да премине по-леко то.

Антонина Топалова - психолог: Какво се случва като не можеш да станеш 5 дена от леглото, какво се случва като ти пада косата, имаш ли право да плачеш или нямаш. Трябва ли да криеш, или не.
Нана Гладуиш: Ние като жени с диагноза, аз за втори път, за съжаление, повече от всички знаем какво е да имаш приятел, какво е някой да ти подаде ръка, какво е някой да те разбере. Да ти каже и аз бях така. Да и на мен ми беше лошо, и на теб ще ти е лошо, на 12-ия ден ще ти мине. Но личните преживявания и възможността да се срещнеш със себеподобен за теб наистина се превръща в радост и в празник.

Надеждата на екипа е в скоро време да се съберат и достатъчно средства за закупуване на мобилен ехограф, който да допълни ползите на кемпера за пациентите.