Точно в 15:32 ч. в петък, 25 януари 2019 г., спикерът на гръцкия парламент обяви официално, че ратификацията на Договора от Преспа е подкрепена от 153 депутати. Против са гласували 146, а един се е въздържал. Сагата приключи...

Гледах прякото излъчване на гласуването по един от няколкото македонски сайтове, които го предаваха на живо. Нямаше нужда от превод на думите на спикера, когато обяви резултатите. Разбрахме ги и без това. И видяхме радостният гръцки премиер и лидер на СИРИЗА Алексис Ципрас да поздравява решението на пратениците с ръкопляскания. Залата беше полупразна, или полупълна, според предпочитанията, след като депутатите от опозицията я напускаха един по един веднага след като гласно и открито заявяваха дали са „За” или „Не”. Все пак, вътре останаха достатъчно много, които дори осигуриха два гласа повече от онези 151, с които Ципрас преди седмица оцеля при вота на недоверие. Както и при македонците, които добавиха един глас повече над конституционното мнозинство от две трети и записаха 81 гласа в подкрепа на конституционните промени, в това число и най-вече промяната на името на държавата на „Република Северна Македония”.

Е, както казваше великият Радичков, „Каквото можахме направихме”, когато селяните вързаха вола с тънко метално въже през врата и го подгониха да вади колата от блатото, та жицата му сряза главата...Каквото можаха, и двете страни направиха за да се стигне до резултат, който отваря пътя на Република Северна Македония за членство в НАТО и за започване на преговори за членство в Европейския съюз. И при двете гласувания обаче - за конституционните промени в Скопие на 11 януари, и за ратификация на Договора от Преспа в Атина на 25 същия месец, някакви особени изненади за резултата нямаше. И двамата премиери - Зоран Заев и Алексис Ципрас изказаха предположения, че дори с много малко, но и двата вота ще надхвърлят минимума гласове, които са необходими за легитимността им. Дори когато гърците отложиха ратификацията от миналата седмица за четвъртък, 24 януари, а после я прехвърлиха за следващия ден - петък, 25-ти, едва ли имаше някой, който да се съмнява в успеха. Тук-таме и самият аз споделих в някои ТВ предавания, на които гостувах, че основание за притеснения няма, ситуацията се контролира напълно и че всичко, в крайна сметка, ще бъде наред. Е, нямам особено самочувствие да приличам на своята съгражданка, популярната пророчица Ванга Гущерова от родния ми Петрич, но, както се казва, познахме. Макар че то си беше ясно...

И да си призная, толкова неща по този въпрос изприказвахме и писахме, в това число и тук, на това място, че вече ми се иска да се опитаме да извадим някакви поуки, които да ни ползват в бъдеще. Имам няколко неща предвид, които бих искал да споделя, без да се отказваме от някои по-сериозни и задълбочени анализи. Например: Първо, и скопското, и атинското гласуване оставиха впечатлението, че Договорът между Гърция и Македония се приема повече от политическите елити в двете страни, отколкото от мнозинството от гражданите в тях. При това и в двете държави подкрепата идваше от политически партии и коалиции, които са на власт, но които имат проблеми да осигурят конституционното мнозинство. При гърците с тяхното обикновено мнозинство това стана някак си по-лесно, докато в Скопие тези митични две трети от 120 местния парламент си бяха истинска недостижима кота, която в един момент, все пак бе преодоляна.

И тук идва второто ми съображение- Договорът от Преспа отваря пътя на Македония към НАТО и Европейския съюз. Това са две организации, членството в които се свързва неотменимо изискването за правова държава и върховенство на правото. Това се отнася особено за ЕС. Но за да се тръгне по пътя към евроатлантическото семейство с неговите стандарти, и в Атина, и особено в Скопие бяха предприети действия, несъизмерими с представата за правовата държава. Бяха направени сериозни политически и особено –морални компромиси, с цел да се гарантират мнозинствата в парламентите. При това на моменти толкова грубо и прозрачно политиката се намесваше в правото и в съдебната система, че вече чувам гласове, че оттук нататък Заев щял да бъде изправен пред невъзможността да върне обратно образа си на човек, дошъл на власт с обещанието да не ползва правосъдието като политически инструмент. И тези гласове идват както от Скопие, така и- повечето!, от Брюксел, където държат всяка страна-кандидатка да пристъпва към преговори за членство с чист морален образ на своите лидери.

И трето- и в двете държави имаше сериозни протести против Договора от Преспа. Само по време на ратификацията в Атина, въпреки заканата, отвън пред сградата на парламента сериозен протест нямаше. Отсъствието на хората оправдаха с лошото време. Но това не е толкова важно. Важното е, че и в Гърция, и в Република Северна Македония вече се натрупва сериозен протестен потенциал. А и двете държави предстоят избори - президентски, а може би заедно с тях и парламентарни, а в Гърция - европейски и може би заедно с тях парламентарни. И никак не е чудно опозицията и от двете страни на границата, фокусирайки се върху Договора от Преспа, да насочи този потенциал срещу властите. И не бих се учудил, ако това стане една от причините за смяна на управлението както край Вардар, така и под Акропола. Става интересно.

Иначе, честито, казвам, макар че сега, на финала взех да се съмнявам дали заглавието „Сагата приключи...” е точно.

Щом е сага, без нейно продължение далеч във времето напред не може...


Още от Костадин Филипов


В Северна Македония отново избират

Днес, 16:14


Какво е това стратегическо партньорство?

13.04.2019


За тази визита на Ципрас в Скопие ще се говори дълго

06.04.2019


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


В Северна Македония отново избират

Днес, 16:14, Костадин Филипов






По света и у нас, емисия – 18:00, 19 април 2019 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----