Преди точно 30 години Салман Рушди публикува една книга, която разтърси света - „Сатанински строфи“. Наложи се дори да се крие. Скоро в България излезе преводът на романа "Ярост".

Докато четеш страниците, се чудиш дали минаваш през кратък миг или държиш в ръцете си цяла епоха. Преплитането на реалността и фантазията е като противоречията между Изтока и Запада. Сблъсъкът на двата свята често завършва със скандал. А в „Сатанински строфи" дори със забрана и парична награда от няколко милиона долара за главата Салман Рушди. В последната си книга, която излезе в България обаче, писателят разказва за личностна криза и осмива най-големия подем на Ню Йорк.

Можем ли да открием себе си, лутайки се между анонимността на тълпата и все по-остро изразената индивидуалност?

Загубата на идентичността е един от важните проблеми на нашето съвремие. Писах за това и в последния си роман „Златната къща“. Хората преживяват криза на личността и изходите от нея са различни. Някои стават религиозни, защото в много бързо променящия се свят имат нужда от сигурност и непреходни ценности. Религията предлага това. Хората имат нуждата от връщане към корените. Някои се връщат и към племенния строй. Можем да видим последствията и в Америка, и в Европа. В Индия, когато говорим за идентичност, отново става дума за религия. Изборът между индуизма и исляма. Във Великобритания тя е свързана с носталгичното виждане какво е да си британец и Брекзит е един от примерите за това. В Америка идентичността е тясно свързана с пола и връзките, а за тези хора днес стои и въпросът какво всъщност означава да бъдеш американец.

Какво обаче остава ценно във времена, когато можеш да купиш и продадеш всичко?

Във времена, когато всичко има цена и е обявено за продан, хората много лесно могат да изгубят усещането си за истинските неща. Това случва и в трите страни, където съм живял. И в Индия, и във Великобритания, и в Америка. Но литературата ни дава възможността да напомняме на хората кои са истинските ценности в живота.
© БНТ

В какво се вглеждате като писател, за да разберете по-добре накъде вървим?

Трябва да си зададеш въпроса: кой си всъщност и как се отнасяш към света, който те заобикаля? Иначе няма как да пишеш добре! Подобен разговор със самия себе си е задължителен за всеки писател. Но също така е важен и диалогът с обществото, в която се намираш. Нещата отиват към твърде големи крайности и се променят с голяма скорост. Много е трудно за всеки артист да запази светоусещането си, но изкуството изисква да бъдеш внимателен.

А знак за какво е общественият смут, провокиран от книга?

"Сатанински строфи" не беше написана с такава цел, но провокацията дойде заради вълната, която се надигна срещу книгата. Понякога хората грешат. Мина много време от издаването ѝ и мисля, че сега те могат да я четат като роман, а не като политически текст. Някои читатели дори намират "Сатанински строфи" за забавна, каквато всъщност е. Такъв е обикновеният живот на книгите. Но дълго време тази беше лишена от него. Радвам се, че най-сетне го живее!

Успяхте ли да оставите в миналото проблемите, които Ви създаде "Сатанински строфи"?

Минаха повече от 20 години. Мисля за това, само когато ме питат журналистите и отдавна не проблем в живота ми!
© БНТ

Къде свършва свободата на словото и къде започва зачитането на достойнството?

Важно е да се вгледаме в себе си, за да живеем достойно. Живеем във времена на колосални атаки срещу свободата на словото. Във всички страни, дори и тук в САЩ, атаките са всекидневие. Повече отвсякога защитата на правата на творците, писателите и журналистите е важна. Подложени сме на враждебни атаки, на каквито не съм бил свидетел в западния свят през целия ми живот. Разбира се, бил съм и в страни, където живеят със спомени от комунизма, но е много тъжно да виждаш това в страна, която гарантира не само свободата на словото, но правото на свободен избор на религия.

А как бихте коментирали срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Хелзинки?

Трудно е да знаем какво всъщност са си казали. Имаме само безкрайно променящите се обяснения на Тръмп какво всъщност е казал и мислил. Според мен е безкрайно позорно, че президентът на САЩ трябва да описва като лъжовни и вражески традиционните отношения на страната с ЕС например. А после да описва като приятелски връзките със страна, която много дълго време ни е била противник.

В чий отбор играе Тръмп?

Не знам! Като много хора в тази страна и аз съм малко изгубен, защото правилата на играта се сменят всеки ден.
© БТА

Кои са непреодолимите проблеми между Изтока и Запада?

Не мисля, че има неопреодолими проблеми. Има тежки проблеми, но според мен в момента Изтокът и Западът не съществуват като обединени общности. На Запад има много разделения - Западът на Донълд Тръмп не е Западът на голяма част от Европа. Изтокът също е крайно разделен.Дори в ислямския свят има огромно противопоставяне.За един писател е изключително важно да запази усещането си за сложността и нюансите, а не да свежда нещата до обикновено противопоставяне.

Вие обаче сте и европейски гражданин, а един от най-големите проблеми пред ЕС е миграционният поток. Какво Ви кара да мислите, че интеграцията към културата на този демократичен свят е невъзможна?

О, не мисля! С френския отбор на Световното по футбол успяхме да видим ползите от културната интеграция. Голяма част от екипа все пак са родени във Франция, но с африкански корени. Факт е, че имаме хора, които с гордост се определят като французи и печелят световната купа за тази страна. Това е показателно за огромните ползи, които мултикултурализъмът може да донесе на света. Бил съм емигрант през целия си живот.

Тогава кои бяха важните дискусии, които започнаха от вашите книги?

Като писател се надявам моите книги да са накарали хората да виждат света по интересен начин. Такъв - какъвто не са го виждали досега. Например това, с което се гордея, е че романът ми "Среднощни деца", който излезе през 80-те, помогна на хората в Пакистан и Идия да се опознаят по-добре. За мен е важно как светът може да се обедини. Как събитията от единия край на планетата могат да окажат влияние върху другата част от нея и дали ще успеем да живеем в един общ свят, независимо дали го харесваме или не.